— Сигурна съм, че ще бъдем — Джоан не спомена нищо за намеренията на сина си да се ожени за Самира, но в мига, в който видя младата дама, тя напълно одобри избора му. Трябваше да подготви Самира за бъдещата й роля като господарка на замъка.
— До края на деня Ройз ще бъде заета с погребението на Рудолф. Не е ли жалко, че вече не мога да мисля за него като за мой баща? Сега той е мъртъв, а вместо да изпитвам тъга, аз се чувствам облекчена. Самира, ще се нуждая от помощта ти. Освен Лиз и едно друго момиче, не познавам останалите от прислугата, а когато имаш гости, трябва да се направят много неща. Алейн и Парис трябва да имат собствени стаи, вместо да спят пред вратата ти, а аз също ще се нуждая от нова. Стаята на баща ми ще трябва да бъде почистена и обновена, за да може Уилям Крайспън да се премести в нея, а Ройз да отиде в друга спалня. Отец Еймбрас също трябва да бъде настанен, а да не говорим за войниците на Алейн. И всички тези хора трябва да бъдат нахранени.
Джоан продължи да говори и отведе гостенката си към кухнята.
Парис откри Ройз точно когато тя влизаше в малкия параклис, където бе положено тялото на Рудолф. Той я хвана под ръка и я поведе със себе си.
— Има нещо, което трябва да знам — каза й. — Вярно ли е това, което каза на Бейъд? Спала ли си с Рудолф през изминалата нощ?
— Не! — Очите на Ройз бяха чисти. — Това, което ти казах вчера, е истината, сър Парис. От години Рудолф е неспособен да изпълнява съпружеските си задължения към мен. Това, което казах, целеше да отклони вниманието на Бейъд. Надявах се да дам време на теб и сър Алейн да измислите начин да се измъкнете, но усилията ми останаха напразни. Не съм много добра в тези неща, не умея да лъжа.
— Това е без значение, милейди. — Парис пое дълбоко дъх и направи пауза. После добави: — Вие сте забележителна жена.
— Има ли значение за вас дали съм била със съпруга си снощи или не? — попита тя, като наблюдаваше реакцията му от думите си.
— Да, има голямо значение, но защо — не мога да разбера. Аз бегло ви познавам и не би трябвало да ме интересува.
— Но ние се познаваме отдавна — каза му тя. — Много ме впечатлихте, когато ви видях на сватбата на Джоан. Затова ви познах толкова бързо, когато дойдохте след толкова години. Никога не съм забравяла тъмните ви очи и милия начин, по който се държахте с мен, докато Рудолф бе толкова груб.
— Ройз!
Той си позволи да помилва бузата й, а тя потърка лице в дланта му, наслаждавайки се на допира му.
— Много бих искала да чуя цялата история за всичко, което ви се е случило, след като напуснахте Англия. Сигурна съм, че ще бъде интересно и много романтично. Ще ми разкажете ли?
— В момента не се чувствам способен да говоря. — Той прокара палец по долната й устна и със снишен глас й каза думи, които бяха по-скъпи от всяка милувка за нея: — Веднъж бях влюбен, но в продължение на две години отказвах да си призная. Сега съм по-стар и по-мъдър и знам колко кратък е животът. Не бива да оставам сляп за втори път.
— Никога не съм била обичана истински. Не съм преживявала внимание и мило отношение до мига, в който ти ме целуна онази нощ.
— Тогава не вложих нищо…
— Знам. — Тя се усмихна на спомена си.
— Ако сега те целуна — каза Парис, — ще означава, че съм го направил от сърце.
За негова изненада тя се отдръпна назад и ръката му вече не докосваше лицето й.
— Не тук. Не и когато Рудолф лежи тук непогребан, не и на мястото, където съм била толкова нещастна с него. Джоан изрази желание да посети гроба на Крайспън и ще напуснем Бенингфорд колкото се може по-скоро. Когато бъдем в Хоугстън, сигурно ще се чувствам готова… — тя направи пауза, за да намери верните думи — ще бъда по-отзивчива.
— Ще бъда търпелив — обеща Парис, — въпреки че ще ми бъде трудно.
— Наистина ли, милорд? Това ме ласкае.
Тя го дари с красива усмивка, която бе в контраст с тъмната й вдовишка рокля, но бе бързо прикрита, когато Уил се появи. Той водеше майка си в параклиса, за да се помоли за Рудолф. Зад тях вървеше и Алейн. Без значение колко щастлива бе сега Ройз от факта, че вече е свободна от Рудолф, имаше задължения, които трябваше да бъдат изпълнени, и тя знаеше, че те са важни за Уил. Момчето трябваше да обмисли много неща сега. Тя щеше да направи всичко, което може, за да го улесни, което означаваше, че трябва да скрие чувствата си към Парис в присъствието на новия барон.
— Милорд — Ройз погледна сериозно Парис, — ще дойдете ли с нас в параклиса, или предпочитате да се приберете?
— Ще дойда с вас.
— Колко благородно от ваша страна, сър — каза Уил и спря пред вратата на параклиса, — като се има предвид всичко, което сте преживели по вина на дядо ми.