— Но сега всичко е свършило и ако запазя гнева в себе си, той само ще ме наранява. Време е да забравим.
До края на деня и вечерта Ройз спазваше известна дистанция от Парис. Тя насочи вниманието си към Уил, който бързо вземаше решения и даваше заповеди. Тъй като тя зорко го наблюдаваше, забеляза, че той яде съвсем малко и напусна салона много рано. Ройз реши, че знае къде е отишъл.
Както бе очаквала, намери го в стаята на Джоан. Той бе отворил капаците на прозорците и се взираше в тъмното. Стаята бе осветена само от луната. Ройз се приближи до него, без да каже и дума. Той отбеляза присъствието й с леко отместване на главата.
— Винаги съм вярвал, че тя стои в тази стая по собствено желание — каза той. — Колко жесток е бил дядо ми, като й е позволил да вижда света само през този прозорец.
— Понякога при хубаво време й позволяваше да се разхожда.
— Само с придружител, така че да не може да разговаря с никого. — Гласът на Уил се изпълни с болка. — И само след като ти си молила за позволение. Колко ли ужасни са били тези разходки за нея, след като е знаела, че отново ще се върне тук? А като си помисля, че се възхищавах от Рудолф и исках да бъда като него…
— Ти напусна Бенингфорд, когато бе едва на седем години — напомни му Ройз, — след това си го срещал само няколко пъти, когато той те посещаваше в Болсеворския замък или когато сте се събирали в двора. При тези кратки срещи съм сигурна, че Рудолф е бил очарователен, както само той умее да бъде. Не е имало начин да разбереш истинския му характер.
— В Бенингфорд съм от седем седмици — настояваше Уил. — Защо не съм могъл да разбера положението на майка си?
— Защото всички ние се преструвахме, че Рудолф казва истината. Не сме дали повод да се усъмниш.
— Ти също си живеела в страх. Какво чудовище може да бъде понякога човек.
— Що се отнася до желанието да има наследник, мисля, че Рудолф беше луд. Може би липсата на син го е направила чудовище. Кой може да каже как точно функционира човешкият мозък? Сигурно след като баща ти е бил убит, Рудолф е счел за най-удачно да прикрие престъплението си и да продължи да осъществява плановете си. Уил, ти беше чудесен днес. Всеки баща би се гордял с такъв син.
— Знам толкова малко за баща си. Казвали са ми само, че е бил добър и честен мъж.
— Да, такъв беше. Мисля, че много приличаш на него. — Ройз докосна ръката на Уил. — Ако искаш да научиш повече за баща си, попитай най-добрите му приятели. Говори с Парис и Алейн.
— С моите нови настойници? — раздразнението на Уил при предложението на отец Еймбрас се забелязваше и сега. — Достатъчно съм зрял, за да мога сам да се справя.
— Може би си прав… след това, което видях днес, но трябва да изчакаш само няколко месеца, Уил. Според Парис на осемнайсетия ти рожден ден ще бъдеш посветен в рицарство. Тогава и кралят щете признае за барон. Използвай времето да се сближиш с приятелите на баща си. В началото, когато не знаеше кои сте, ти ги хареса.
— Може би и сега ще ги харесам.
— Знак за мъдрост е, когато човек успява да се възползва от променящите се обстоятелства.
Младият мъж се разсмя от коментара на Ройз и тя реши да зададе въпроса, който я бе измъчвал през по-голямата част от деня:
— Взе ли решение какво ще правиш с Лиз? Защото ако още не си, имам предложение за теб.
— Какво е то?
Сега той не звучеше гневно и това окуражи Ройз.
— Винаги ме е впечатлявал фактът, че тя така добре успява да се справи със задълженията си. Сега знам защо. Тя е живяла в господарска къща. Двете разговаряхме, докато приготвяхме тялото на Рудолф. Той е нападнал замъка на баща й много преди аз да се омъжа за него и тогава я е отвлякъл и е убил баща й. От този момент нататък тази жена е живяла в постоянен страх, както днес каза на Еймбрас. Тя ми каза за някои от нещата, които Бейъд е правил с нея. Аз няма да ги повтарям пред тебе, защото са ужасни. Със своята жестокост Бейъд е ограбил духа й. Ако и ти я накажеш, тя никога няма да се възстанови. Но аз вярвам, че ако й дадеш подходяща работа, тя ще си върне самоуважението.
— Каква работа имаш предвид?
— Искам да я направя управителка на замъка. Бенингфорд ще бъде в сигурни ръце. А от теб остава да решиш дали ще живееш тук или в Хоугстън.
— Какво? — Уил не разбираше това, което чу. — Ти очакваш от мен да направя такава добрина на тази жена след всичката жестокост, която е упражнявала върху майка ми? Та тя не се отнасяше с уважение дори към тебе.
— Начинът, по който тя се е отнасяла към Джоан и мен, е бил диктуван от Бейъд и от Рудолф. И трите сме били негови жертви. Сега Джоан и аз сме свободни. Аз те моля да освободиш и Лиз.