— Да освободя Лиз! А майка ми иска от мен да простя на Самира за това, че ме е лъгала. Никога няма да мога да разбера жените.
— Дай си време — посъветва го Ройз, — все още не си навършил осемнайсет.
Уил отново се разсмя.
— Изплашен съм. — Сега той стоеше пред Ройз като момче, каквото си беше. — Всичко около мен се промени само за един час. Представата, която имах за семейството си, се оказа погрешна, а и толкова много отговорности трябва да поема сега. Толкова много живота зависят от мен. Как ще се справя с всичко това, Ройз? Как ще направя така, че всички да са доволни?
— Няма да бъдеш сам. Парис и Алейн, Самира, Джоан и аз ще бъдем до теб.
— Още когато бях малко момче, ти винаги знаеше какво да кажеш, за да се почувствам по-добре. Радвам се, че след бурния ден поне едно нещо не се е променило. Благодаря ти, Ройз. Знам, че съветите ти са добри и ще се вслушам в тях.
Гробницата в Хоугстън бе изградена от тежки сиви камъни. Дебели колони свързваха пода й с горната част и бяха основа за малкия параклис отгоре. Групата от Бенингфорд изчака на входа, където един слуга запали фенери, за да виждат по-добре.
— Пет от бароните на Хоугстън са погребани тук — обясни Еймбрас, който водеше останалите. — Ето, тук е гробът на баща ми. А тук е скъпият ми брат — бащата на Крайспън, който пък лежи тук.
Всички се събраха около статуя на мъж с рицарски одежди.
— Крайспън — Джоан коленичи. — Баща ми никога не ме допусна тук. Той дори не ми позволи да дойда на погребението.
След нея коленичиха и останалите — Алейн, Парис, Уил и Самира. С ясния си глас Еймбрас прочете молитва за душата на покойника, за благото на неговата вдовица и сина му и за приятелите му.
Когато Еймбрас свърши и всички се отправиха към входа, Джоан остана на мястото си и докосна лицето на скулптурата:
— Това тук съвсем не прилича на този Крайспън, когото аз си спомням.
— Да, не прилича — съгласи се Алейн. — Но това е без значение, защото винаги, когато погледнеш сина му, ти ще виждаш и него.
— Ти, Алейн, познаваше Крайспън по-добре от мен. Кажи ми, мислиш ли, че той щеше да има нещо против това, че сме любовници?
— Той беше с широка душа и щеше да се радва за двама ни.
— Надявам се да е така. Не бих искала да направя нещо, което да оскърби паметта ми или да обиди сина му.
— Духът на Крайспън би се радвал повече, ако сме съпрузи. Ще трябва да направим нещо, преди Уил да е разбрал нещо. Не искам да застана със сабя в ръка пред него при никакви обстоятелства.
Алейн сложи ръката си върху каменната фигура по начина, по който Джоан го бе виждала да прави, докато Крайспън бе жив. С другата той прегърна жената до себе си.
— Крайспън — каза Алейн, — най-тържествено ти обещавам, че ще обичам и защитавам Джоан до края на дните си. Всичко, което аз имам, ще бъде и нейно. Почивай в мир, скъпи приятелю. Твоето убийство е отмъстено, жена ти — свободна, синът ти владее наследството си и всички те помним с добро.
Глава 21
След края на вечерята Уил съобщи, че е взел окончателно решение и възнамерява да живее в Хоугстън.
— Времето, прекарано в Бенингфорд, е белязано от личността на Рудолф — каза той на Джоан, — затова не желая да живеем повече там. Нека започнем на ново място.
— Отлична идея — зарадва се Алейн.
— Чудесно е, че я одобрявате. — Уил все още не бе свикнал с мисълта, че трябва да се съобразява с настойниците си, и думите му бяха саркастични.
— Утре сутринта възнамерявам да тръгна. — Отец Еймбрас наруши настъпилата тишина. — Ще се отправя към кралския двор. Ще направя всичко, което е по силите ми, но не очаквайте бърз отговор. Все пак мисля, че можете да живеете спокойно, докато се върна, защото новините се разнасят бързо и скоро всички ще знаят, че Рудолф е убиецът на Крайспън.
— Аз направих някои неща, за да се знае, че Алейн и Парис са под моето покровителство — съобщи Уил. — Никой няма да посмее да им навреди, когато за тях гарантира наследникът на Бенингфорд и Хоугстън.
— Благодарим ти, Уил — рече Алейн. — Това е жест точно в стила на баща ти. Той също би го направил.
— Би ли? — С любопитно изражение Уил погледна приятелите на баща си. — Бих искал да ми разкажете всичко, което си спомняте за него.
— Ще ни отнеме доста време. — Алейн се зачуди дали да започне с деня, в който три самотни деца се срещнали и решили да бъдат приятели, или с някоя щура младежка история.
— Може би — предложи Парис — ще разговаряме за Крайспън всяка вечер, докато сме заедно и пием вино. Или по време на работа.
— Да — отговори Уил за пръв път с ентусиазъм към предложението, дошло от Алейн и Парис, — това би ми харесало.