Алейн разбра какво се опитва да направи Парис. Той искаше Уил и Алейн да се сближат и опознаят един друг, докато говорят за скъп и на двамата човек.
Джоан и Алейн не бяха казали на новия барон, че възнамеряват да се оженят.
— Уил се счита за достатъчно голям и не желае да има настойници — бе казала в гробницата тя. — Освен това вярва, че мога да живея само със спомена за Крайспън. Дай му време да свикне с присъствието ти, Алейн. Позволи му да те опознае и хареса. Сигурна съм, че няма да му е нужно много. Едва тогава ще му кажем и той ще приеме любовта ни.
— За мен най-важното е, че ти приемаш любовта ми — каза Алейн, — а момчето е преживяло достатъчно лъжи и заблуди. Мисля, че трябва да му кажем веднага, за да може да свикне с мисълта за нашата сватба. Нека всичко се знае, преди той да е направил сериозните промени в живота си и да е поел нови отговорности.
— Но това ще го разстрои! — противопостави се Джоан. — Точно сега не мога да му причиня това. Той току-що научи отвратителни неща за дядо си. Ще изчакаме, докато аз съм готова да му съобщя, или изобщо няма да се омъжа за тебе.
Алейн се съгласи да изчакат със съобщението за годежа си.
— Но за нищо друго няма да чакам — заяви той, без да обръща внимание на Парис, който стоеше до тях. — Ти си моята любима, а бяхме разделени толкова много години. Гледай да си осигуриш самостоятелна стая тази нощ, за да мога да те посетя, всъщност искам да те посещавам всяка нощ.
— Алейн, спазвай благоприличие, моля те. — Лицето, вратът и дори ушите на Джоан добиха аленочервен цвят.
— Ние сме годеници. Дори имаме свидетел, който е чул клетвата ни. Няма нищо нередно в това, че се любим. Най-сетне ти ми принадлежиш и няма да позволя да бъдем разделени отново.
— Какво ще си помисли Парис? — възмути се Джоан.
— Че на него му харесва да те прави щастлива — каза Парис. — Моля да ме извините — продължи той, смеейки се, — но имам много важен разговор с дъщеря си.
— Е, милейди — рече Алейн, когато вече бяха сами, — ще направите ли така, че да останете сама през нощта? Все пак, докато Уил се ожени, ти си господарка на замъка. Как ще предразположиш гостите си?
— Ще им предложа всички възможни удобства — рече тя с блеснали очи. — Това означава също, че ще оставя Ройз и Парис близо един до друг…
— Парис и Ройз? Сигурно се шегуваш.
— Не си ли забелязал, че Парис много я харесва? — попита го Джоан изненадана.
— Но той обичаше съпругата си! — продължи да се учудва Алейн.
— Означава ли това, че повече не може да обича друга? Алейн, искам да ми разкажеш за съпругата на Парис. Той беше ли мил с нея?
— Мисля, че той тайно е обичал Юланда още от самото начало, но не го е признал нито пред себе си, нито пред нея. Щом Самира се роди, вече нямаше никакви съмнения за любовта им. Всеки, който ги познаваше, знаеше, че силно се обичат. Когато Юланда умря, Парис бе толкова покрусен, че Самира започна да се страхува за живота му. Тя дойде при мен и ме помоли да намеря начин, по който да го върна към живота. Така аз направих план за пътуване и скоро се озовахме в Англия.
— Дали ще се отнася добре към Ройз?
— Без съмнение — да. Но той обичаше Юланда толкова много, че се чудя дали ще се грижи достатъчно добре за Ройз, за да се чувства тя щастлива.
— Алейн, чудя се дали си благословен, или прокълнат, като обичаш само една жена. Някои от нас могат да обичат повече от веднъж в живота си. Аз бях много привързана към Крайспън, въпреки че чувствата ми към него бяха различни от тези към тебе. Има различни видове любов. Също има хора, които се женят няколко пъти и винаги намират щастието си. Сигурно Парис е един от тях. Знам, че щом сърцето му веднъж е приело голямата любов, в него има място да обича още веднъж. Ако Парис наистина е обичал съпругата си, той ще обича и Ройз.
Замъкът в Хоугстън бе по-голям от този в Бенингфорд, така че имаше достатъчно място, за да бъдат настанени всички удобно. След смъртта на майката на Крайспън тук не бе живяла друга жена и липсваха много неща.
— Има много неща, които трябва да се направят — каза Джоан на жените, с които разглеждаше стаите. — Ще се нуждая от помощта и на двете ви, за да мога да променя това място и да го направя по-приветливо.
Ройз имаше дългогодишен опит, а Самира бе отлично възпитана от майка си. Под ръководството на Джоан те започнаха усилена работа ден след пристигането си. Скоро замъкът се оживи и в него закипя усилена работа. Стаите бяха изчистени. Бяха извикани шивачки, които помагаха в ушиването на възглавнички, завеси и одеяла. Прозорците навсякъде бяха широко отворени.