„Не само, че е вярно“, възрази Игнасио, „но имам и разрешение от нея да поискам ръката й.“ А на довода за лудостта отвърна със своя:
„Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания.“
Бащата го заточи в именията си с пълномощия на собственик и господар, които той не благоволи да използва. Това беше смърт приживе. Игнасио изпитваше ужас от животните, освен от кокошките. В именията обаче наблюдава отблизо жива кокошка, представи си я увеличена до размерите на крава и си даде сметка, че това е чудовище, много по-страшно от всяко друго на сушата или във водата. Избиваше го студена пот в мрака и се събуждаше без въздух през нощта от призрачната тишина в конюшните. Ловният мастиф, който бдеше пред спалнята му, без да мигне, го тревожеше повече от всички други опасности. Беше казал: „Живея ужасен, че съм жив.“ По време на заточението придоби мрачния вид, потайното изражение, съзерцателния характер, вялите движения, бавния говор и едно мистично призвание, което сякаш го обричаше на монашеска килия.
На първата година от заточението го събуди тътен като на придошли реки и се оказа, че животните от имението напускаха кошарите си пряко през полето и в абсолютна тишина под пълната луна. Събаряха безшумно всичко, което препречваше пътя им по права линия през пасища и захарни плантации, пороища и блата. Най-отпред вървяха стадата едър добитък, товарни и ездитни коне, а след тях свинете, овцете, домашните птици, в зловеща редица, която изчезна в нощта. Дори птиците с дълъг полет, включително гълъбите, поеха пеша. Само ловният мастиф осъмна на поста си пред спалнята на господаря. Това беше началото на почти човешкото приятелство, което маркизът завърза с него и с многото други мастифи, наследили го в къщата.
Надмогнат от ужаса в опустялото имение, младият Игнасио се отрече от любовта си и се подчини на волята на бащата. На него не му стигна жертването на любовта и му наложи завещателната клауза да се ожени за наследницата на един испански гранд. Така се свърза чрез шумна сватба с доня Олаля де Мендоса, жена много красива и с големи и разностранни дарби, която запази девствена, за да не й окаже дори милостта да има дете.
Колкото до останалото, продължи да живее като това, което винаги е бил от раждането си: безполезен ерген.
Доня Олаля де Мендоса го въведе в обществото. Ходеха на голямата литургия, по-скоро да се покажат, отколкото да изпълнят дълга си, тя с поли на много волани и величествени пелерини, и шал от колосани бели кастилски дантели, и със свита робини, облечени в коприна и обсипани със злато. Вместо чехлите за вкъщи, които използваха в черквата дори най-префърцунените, носеше високи боти от щавена козя кожа с перлени украшения. За разлика от другите първенци, които използваха отживелите времето си перуки и изумрудени копчелъци, маркизът носеше памучни дрехи, без нищо отгоре, и мека барета. Въпреки това винаги присъстваше на публични събития по принуда, защото никога не можа да превъзмогне страха от обществения живот.
Доня Олаля беше учила при Скарлати Доменико в Сеговия и бе получила диплома с отличие за преподавателка по музика в училища и манастири. Пристигна оттам с клавесин на части, който сглоби сама, и различни струнни инструменти, на които свиреше и преподаваше с голямо майсторство. Направи ансамбъл от послушнички, който освети следобедите с новите мелодии от Италия, Франция, Испания и за който се заговори дори, че е вдъхновен от лиричността на Светия Дух.
Маркизът изглеждаше непригоден за музиката. Казваха, по френски маниер, че има ръце на артист и уши на артилерист. Но от деня, в който разопаковаха инструментите, се взря в една италианска теорба11 поради чудноватостта на двойната й ключова кутия, големината на диапазона й, броя на струните и точния й звук. Доня Олаля се залови да го научи да свири толкова добре, колкото тя самата. Прекарваха сутрините в несръчни упражнения под дърветата в градината, тя с търпение и любов, а той с упоритост на каменоделец, докато разкаяният мадригал им се предаде без мъка.
Музиката толкова подобри семейната хармония, че доня Олаля се осмели да направи последната стъпка. В една бурна нощ, може би измисляйки си страх, който не чувстваше, отиде в спалнята на недокоснатия съпруг.