„На колко сте години?“
„Навърших трийсет и шест през март“, каза той.
Тя внимателно го огледа.
„Вече сте старче“, му каза с нотка на присмех. Забеляза браздите на челото му и добави с цялата безпощадност на възрастта си: „Сбръчкано старче.“ Той го прие добронамерено. Сиерва Мария го попита защо има бял кичур.
„Това е белег“, каза той.
„Изкуствен“, каза тя.
„Естествен“, каза той. „И майка ми го имаше.“
До този момент не бе престанал да я гледа в очите, а тя не даваше признаци за отстъпление. Той въздъхна дълбоко и рецитира:
„О, сладки спомени, за мое зло открити.“
Тя не разбра.
„Това е стих от дядото на моята прапрабаба“, й обясни той. „Написал е три еклоги, две елегии, пет песни и четирийсет сонета. И повечето за една португалка без особени достойнства, която никога не станала негова, първо, защото той бил женен, и след това, защото тя се оженила за друг и умряла преди него.“
„Също ли е бил монах?“
„Воин“, каза той.
Нещо се раздвижи в сърцето на Сиерва Мария, защото пожела да чуе стиха пак. Той го повтори, и този път от край до край, с дълбок и отчетлив глас, до последния от четирийсетте сонета на рицаря на любовта и шпагата, дон Гарсиласо де ла Вега, загинал в разцвета на годините си от камък в битка.
Когато свърши, Кайетано взе ръката на Сиерва Мария и я сложи върху сърцето си. Тя усети грохота на неговата буря.
„През цялото време съм така“, каза той.
И без да даде време на паниката, се освободи от мътилката, която му пречеше да живее. Призна й, че няма миг, без да мисли за нея, че всичко, което яде и пие, има вкус на нея, че животът е тя по всяко време и навсякъде, както само Бог има право и могъщество да бъде, и че върховната наслада на сърцето му ще бъде да умре с нея. Продължи да й говори, без да я поглежда, със същата лекота и топлота, с които рецитираше, до мига, в който му се стори, че Сиерва Мария е заспала. Но беше будна, с вперени в него очи на уплашена кошута. Едва се реши да попита:
„И сега?“
„Сега нищо“, каза той. „Стига ми да го знаеш.“
Не можа да продължи. Плачейки тихо, прекара ръка под главата й, за да й служи като възглавница, и тя се сви на кравай в хълбока му. Останаха така, без да спят, без да говорят, докато пропяха петлите, и той трябваше да побърза, за да стигне навреме за службата в пет. Преди да си тръгне, Сиерва Мария му подари прекрасната огърлица на Оддуа30: осемнайсет палеца мъниста от седеф и корал.
Паниката бе заместена от тревожността на сърцето. Делаура нямаше покой, правеше всичко надве-натри, рееше се, до щастливия час, в който се измъкваше от болницата, за да види Сиерва Мария. Пристигаше задъхан в килията, подгизнал от непреставащите дъждове, а тя го чакаше с такова безпокойство, че самата му усмивка й възвръщаше духа. Една нощ тъкмо тя подхвана стиховете, които научаваше от толкова слушане. „Когато спра, за да се взра къде съм и да видя пътя, по който ме доведе“, рецитира. И попита закачливо:
„Как продължава?“
„Накрай ще се предам безхитростно на този, който ще знае как да ме погуби и довърши“, каза той.
Тя го повтори със същата нежност и продължиха така до края на книгата, като прескачаха стихове, разбъркваха и преиначаваха сонетите за удобство, играеха си произволно с тях с власт на господари. Заспаха от умора. Надзирателката влезе със закуската в пет, насред кукуригането на петлите, и двамата се събудиха уплашени. Животът им спря. Надзирателката остави закуската на масата, направи оглед по навик с фенера и излезе, без да види Кайетано в леглото.
„Луцифер е гадина“, пошегува се той, щом си пое дъх. „Дори мен направи невидим.“
Сиерва Мария се принуди да впрегне цялата си хитрост, за да не се върне отново надзирателката в килията през този ден. Късно вечерта, след цял ден нежни закачки, се чувстваха обичани откакто свят светува. Кайетано, къде на шега, къде наистина, се осмели да разхлаби шнура на корсета на Сиерва Мария. Тя закри гърдите си с ръце и в миг проблесна бяс в очите й, и светкавица на срам запали челото й. Кайетано хвана ръцете й с палеца и показалеца си, все едно, че са жив огън, и ги отдръпна от гръдта й. Тя понечи да се противопостави и той й отвърна с нежна, но решителна сила.