Беше все още зашеметена от изненадата, когато влезе абатисата с викарията и други пеши преподобия, и с патрул стражи, въоръжени с мускети. Протегна разтреперена от гняв ръка да докосне Сиерва Мария и й извика:
„Ти си съучастница и ще бъдеш наказана.“
Момичето вдигна свободната си ръка с решителност, която закова абатисата на мястото й.
„Видях ги да излизат“, каза.
Абатисата остана изумена.
„Не беше ли сама?“
„Бяха шест“, каза Сиерва Мария.
Не изглеждаше възможно, а още по-малко да излязат през терасата, откъдето единственият път за бягство беше укрепеният двор. „Имаха крила на прилеп“, каза Сиерва Мария, размахвайки ръце. „Разтвориха ги на терасата, взеха я и полетяха, полетяха до другия край на морето.“ Капитанът на патрула се прекръсти ужасен и падна на колене.
„Пречиста Дево Марийо“, каза.
„Непорочно заченала“, казаха в хор.
Това беше съвършено бягство, планирано от Мартина до най-малките подробности в абсолютна тайна, откакто разбра, че Кайетано прекарва нощите в манастира. Единственото, което не предвиди, или не му отдаде значение, бе, че трябваше да затвори отвътре входа на канала, за да избегне всяко подозрение. Разследващите бягството го намериха отворен, проучиха го, разкриха истината и го зазидаха веднага от двете му страни. Сиерва Мария бе преместена насила в килия с катинар в павилиона на погребаните живи. Тази нощ Кайетано си изпотроши юмруците, докато се опитваше да събори преградата на тунела.
Повлечен от умопомрачителна сила, хукна да търси маркиза. Блъсна вратата, без да чука, и влезе в пустата къща, чиято светлина отвътре бе същата като отвън, защото варосаните стени изглеждаха прозрачни от ясната луна. Чистотата, подредбата на мебелите, цветята в лехите, всичко бе съвършено в изоставената къща. Скърцането на пантите разлая мастифите, но Дулсе Оливия ги накара да млъкнат веднага с военна заповед. Кайетано я видя в зелените сенки на двора, красива и проблясваща, с туниката на маркизата и коса, закичена с живи, безумно ухаещи камелии, и вдигна ръка с кръстния знак на палеца и показалеца.
„В името на Бога, коя си?“, попита.
„Блуждаеща душа“, каза тя. „А вие?“
„Кайетано Делаура“, каза той, „и идвам коленопреклонно да помоля сеньор маркиза да ме изслуша за миг.“
Очите на Дулсе Оливия гневно просветнаха.
„Сеньор маркизът няма какво да чуе от един сводник“, каза.
„И коя сте вие, за да го казвате с такава власт?“
„Аз съм кралицата на тази къща“, каза.
„За Бога“, каза Делаура. „Съобщете на маркиза, че идвам да говоря с него за дъщеря му.“ И без повече заобикалки, с ръка на гърдите, каза:
„Умирам от любов по нея.“
„Още една дума, и ще пусна кучетата“, каза Дулсе Оливия възмутена и му показа вратата: „Марш оттук.“
Въздействието й беше толкова могъщо, че Кайетано напусна къщата заднишком, за да не я губи от поглед.
Във вторник, когато Абренунсио влезе в стаичката си в болницата, завари Делаура смазан от убийственото безсъние. Разказа му всичко, от истинските причини за наказанието му до любовните нощи в килията. Абренунсио се слиса.
„Бих могъл да си представя всичко за вас, освен тези крайности на умопомрачение.“
Кайетано, изненадан на свой ред, го попита:
„Никога ли не сте минавали през това?“
„Никога, синко“, каза Абренунсио. „Сексът е талант, а аз го нямам.“
Опита се да го разубеди. Каза, че любовта е противоестествена, че осъжда двама непознати на жалка и нездравословна зависимост, колкото по-силна, толкова по-преходна. Но Кайетано не го чу. Бе обсебен от мисълта да избяга колкото е възможно по-далече от потисничеството на християнския свят.
„Само маркизът може да ни помогне със закона“, каза. „Исках да го помоля на колене, но не го намерих вкъщи.“
„Никога няма да го намерите“, каза Абренунсио. „Слуховете, които стигнаха до него, са, че сте се опитали да насилите момичето. И сега виждам, че от гледната точка на християнин не е лишен от основание.“ Погледна го в очите:
„Не се ли боите, че ще бъдете осъден?“
„Мисля, че вече съм, но не от Светия Дух“, каза Делаура без тревога. „Винаги съм вярвал, че той цени повече любовта, отколкото вярата.“
Абренунсио не можа да скрие възхищението, което предизвикваше у него този мъж, току-що освободен от робството на разума. Но не му даде лъжливи обещания, още повече когато е намесена Светата инквизиция.