„Вие имате едно вярване за смъртта, което ви дава смелостта и щастието да се изправите срещу нея“, му каза. „Аз не: смятам, че единственото съществено е да си жив.“
Кайетано хукна към манастира. Влезе посред бял ден през черния вход и прекоси градината без капка предпазливост, убеден, че е невидим по силата на молитвата. Качи се на втория етаж, мина по самотен коридор с много нисък таван, който свързваше двата дяла на манастира, и влезе в тихия и оскъден свят на погребаните живи. Без да знае, беше минал покрай новата килия, където Сиерва Мария плачеше за него. Беше на път да стигне до павилиона на затвора, когато го спря вик зад гърба му:
„Стой!“
Обърна се и видя монахиня със забулено лице и разпятие, вдигнато срещу него. Направи крачка напред, но монахинята му изпречи Христос. „Vade retro!“, му извика.
Зад гърба си чу друг глас: „Vade retro.“ И после още един и още един: „Vade retro.“ Завъртя се няколко пъти около себе си и осъзна, че се намира в кръг от призрачни монахини с покрити лица, които го преследваха с разпятията си и викаха:
„Vade retro, Satana!“
Кайетано беше на края на силите си. Бе предаден на разположение на Светата инквизиция и осъден в публичен процес, който хвърли върху него подозрения в ерес и предизвика народни вълнения и раздори в лоното на Църквата. По особена милост изтърпя присъдата си като болногледач в болницата „Божия любов“, където живя много години заедно със своите болни, и ядеше и спеше с тях по подовете, и се миеше в техните корита дори с използвана вода, но не постигна изповяданото си желание да хване проказа.
Сиерва Мария го бе чакала напразно. След три дни престана да яде в изблик на непокорство, което утежни признаците на обсебеност. Объркан от падението на Кайетано, от неразгадаемата смърт на отец Акино, от обществения отзвук на едно нещастие, което се изплъзна от неговата мъдрост и власт, епископът отново се зае със заклинанията с необяснима за възрастта и състоянието му енергия. Сиерва Мария, този път с обръсната до голо глава и усмирителна риза, го посрещна със сатанинска свирепост, говорейки на пъклени езици или с вой на птици от преизподнята. На втория ден се чу мощен рев на разгневен добитък, земята се разтресе и вече беше невъзможно да се мисли, че Сиерва Мария не е във властта на всички демони от ада. Когато се върна в килията, й направиха клизма със светена вода, което беше френският метод за прогонване на онези, които можеше да са останали във вътрешностите й.
Преследването продължи още три дни. Макар че от една седмица не ядеше, Сиерва Мария успя да освободи единия си крак и ритна епископа в слабините, което го повали на земята. Едва тогава си дадоха сметка, че е могла да се освободи, защото тялото й беше толкова слабо, че ремъците вече не го държаха. Скандалът предполагаше да се прекратят заклинанията и така отсъди Църковният съвет, но епископът се противопостави.
Сиерва Мария никога не разбра какво е станало с Кайетано Делаура, защо не се върна с кошничката си с лакомства от пазара и ненаситните си нощи. На 29 май, вече без дъх, отново сънува прозореца към снежно поле, където Кайетано Делаура не беше, нито някога щеше пак да бъде. Имаше в скута си грозд със златни зърна, които отново порастваха веднага щом ги изядеше. Но този път не ги късаше едно по едно, а две по две, почти без да диша от нетърпение да победи грозда до последното зърно. Надзирателката, която влезе да я подготви за шести път за заклинанията, я намери мъртва от любов в леглото, със сияещи очи и кожа на новородено. Корените на косите й бликаха като мехурчета по обръснатия й череп и се виждаше как растат.
Бележка на преводача
Още в началото на работата ми по превода на романа забелязах, че в името на главната героиня, Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес, е вложена символика. Същото важи и за другите имена, споменати в предговора на автора. Но когато се появи и Худас Искариоте като действително име, не като псевдоним или прякор, а после отец Кайетано Делаура разчете, макар и частично, името на доктор Абренунсио де Са Перейра Као, у мен не остана съмнение, че в имената на героите писателят е обобщил техните нравствени и психологични черти, характери и съдби.
По тази особена причина реших да преведа и поясня отделно и имената на персонажите в творбата.
В романа, по реда на появяването им, участват следните герои:
1. Дон Торибио де Касерес и Виртудес. „Касерес“, от арабски произход, означава „военни крепости“, а „Виртудес“ — „добродетели“. Собственото име „Торибио“ може би препраща към свети Торибио де Могровехо, архиепископ на Лима в края на XVI век, с биографията и делата му.