На другата сутрин във вестника се появи следното съобщение:
„Намерен е млад хипопотам.
Сива козина, на никакво име не реагира.
Моля притежателят му да го търси на адрес:
гр. Велики Гусляр, ул. «Пушкинска» №16, входът откъм двора.“
След съобщението във вестника никой не се обади. За по-сигурно пратиха телеграма до областната зоологическа градина, питаха дали не се е загубил хипопотамът им. Ако са го загубили, могат да си го вземат здрав и невредим.
А дните се нижеха един след друг. Хипопотамът ядеше много, спеше, разхождаше се, вече познаваше Максимка и отиваше с него да се поразтъпче до чешмата, а Максимка го поливаше с вода и го миеше с четка. След една седмица Грубин и Васил Василич отидоха веднъж с хипопотама на плажа. Това беше цяла сензация. На животното му хареса на плажа, то влизаше до ноздрите в река Гус, а дечурлигата се качваха на широкия му гръб и се хвърляха оттам във водата. Спасителят Савелий, перчейки се с мускулите си, каза на Грубин:
— Може би ще ни го дадеш, ще ни служи като делфин — ще измъква давещите се.
— Не — отвърна Грубин. — Имаш много здраве.
— Че защо? — учуди се Савелий. — Ще му определим заплата, ще я използвате за благоустрояване на вашия двор. Ще му осигуряваме храната.
— Първо — каза Грубин, — хипопотамът не е наш. Второ, в сравнение с делфина той е кръгъл глупак. Току виж, удавил някого. Ти чел ли си някъде хипопотамите да спасяват хора?
— Нищо не съм чел — призна си Савелий, — няма кога, все съм зает.
Грубин едва накара хипопотама да се прибере в къщи. Трябваше да купи връзка гевречета и да примамва с тях животното да излезе от водата.
Следващите дни се случиха други събития: една нощ хипопотамът избяга, намериха го с фенери чак на реката, а след един ден той настъпи една котка и се наложи да я носят на ветеринарен лекар, в четвъртък пък настигна Гаврилова, захапа чантата й с продуктите и я излапа цялата заедно с праха за пране, от който после през целия ден от него излизаше пяна. В петък се вмъкна в кухнята на Васил Василич и изгълта горещата супа от тенджерата на котлона, та след туй му мазаха езика с краве масло. В събота живущите на №16, изпаднали в паника, се събраха на съвещание.
— Естествено ние правим експеримент за науката и вършим благородно дело — каза Ложкин.
— Усещаш ли миризмата, съседе — прекъсна го Удалов.
В двора миришеше силно на обор. Като всяко живо същество хипопотамът не само ядеше.
— Пък и не е много лесно да го храним — каза жената на Ложкин. — Ние самите вече дори се лишаваме от някои храни.
— А къде да го денем? — рече Удалов. — Питам ви, къде? Какво отговори на телеграмата ни областната зоологическа градина?
Всички мълчаха. Чели бяха отговора на телеграмата и се чувствуваха обидени, но не е трудно да разбереш и работещите в зоологическата. Какво бихте отговорили вие на тяхно място на хора от малко северно градче, които ви питат какво да правят с хипопотама и къде да го настанят? Ясно ли ви е какво бихте отговорили? Та ето и те така ни отговориха.
— Аз пък днес ходих в животновъдната ферма — каза Васил Василич. — Нали се бяхме уговорили.
Хипопотамът подаде тъпата си муцуна от бараката и тихичко замуча. Искаше да го заведат на чешмата и да го мият. Удалов махна пренебрежително с ръка към него.
— Е и какво стана на фермата?
— Отказаха. Категорично. Хипопотамът, казва, не дава мляко, а вкусовите качества на месото му са доста съмнителни.
— Тоест как така съмнителни? — учуди се Грубин. — Те какво, да не са имали намерение да го колят?
— Не бих позволил — каза Васил Василич. — Да имате да вземате. Но, общо взето, те отглеждат добитък или за мляко, или за месо, или за вълна. Иначе нямат право.
Хипопотамът се измъкна от бараката и се приближи до тях.
— Ей го на, иска да яде — рече Ложкин. — Две кофи храна е излапал през деня.
На двора излезе Гаврилова с паница чорба. Хипопотамът я видя и забърза подир храната, като поклащаше охранената си задница.
— Вижте какво — каза на края Удалов. — Утре преди работа ще се отбия във вестника, ще искам да ми дадат бележка, че наистина в двора ни има хипопотам. А ти, Ложкин, ще идеш с тази бележка в областния център, ще поканиш някой сътрудник от зоологическата. Тъй или иначе на документа ще трябва да повярват.
Спряха се на това решение.
Тази вечер хипопотамът мина без къпане.