Те седнаха един срещу друг пред осветената маса, но Джордж не размеси картите. Той прокара пръст по ъгъла на тестето, но острият звук привлече погледите на всички и Джордж прекрати това занимание. Отново се възцари тишина. Изминаха минута, две. Канди лежеше неподвижен, забил поглед в тавана. Слим го погледна за миг; после се втренчи в ръцете си; стисна едната с другата и я преви надолу. Под дъските се чу леко чегъртане и всички погледнаха с благодарност към мястото, откъдето идваше звукът. Само Канди не отделяше поглед от тавана.
— Май че отдолу има плъх — каза Джордж. — Трябва да заложим капан.
— Защо се бави толкова, проклетникът? — не издържа Уит. — Раздай картите, какво чакаш? Ще играем ли, или ще се гледаме?
Джордж стисна здраво тестето и се загледа в него. И пак тишина.
В далечината отекна изстрел. Мъжете веднага погледнаха стареца. Всички глави се обърнаха към него. Известно време той продължи да гледа в тавана. После се обърна бавно на една страна, с лице към стената, и така си остана.
Джордж разбърка шумно картите и ги раздаде.
— Вие двамата май наистина смятате да работите- каза Уит.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джордж. Уит се засмя.
— Какво, ами че идвате в петък. Значи, ще трябва да работите два дни до неделята.
— Не те разбирам — рече Джордж. Уит пак се разсмя-
— Трябва да ме разбереш, ако си работил повечко в големите ферми. Иска ли човек да разбере кое где е. идва във фермата в събота следобед. Тогава получава вечеря за събота и три яденета в неделя; а в понеделник заран след закуска може да се омете, без да си е мръднал пръста. Но вие пристигате в петък на обед. Значи, каквито и да са ви сметките, ще трябва да работите поне ден и половина-
Джордж го гледаше неотклонно.
— Ние ще се позадържим тук — каза той. — Двамата с Лени искаме да посъберем някой и друг долар.
Вратата се отвори тихичко и конярят подаде глава — слабо, негърско лице, набраздено от страдания, с търпеливи очи.
— Мистър Слим.
Слим свали поглед от стария Канди.
— А? О, здрасти, Крукс. Какво има?
— Казахте ми да стопя катран за копитото на мулето. Катранът е готов.
— Добре, Крукс. Ей сегичка ще дойда да го намажа.
— Ако искате, и аз мога да го намажа.
— Не, не. Сам ще си свърша работата. Слим стана.
— Мистър Слим — повика го пак Крукс.
— Да.
— Този новият, едрият, се мотае около вашите кутрета в обора.
— Не се тревожи, нищо няма да им стори. Аз му подарих едно от кутретата.
— Аз само така, рекох да ви кажа — отвърна Крукс. — Взема ги от сандъка и ги държи в ръце. Може да им стане нещо.
— Нищо им няма — каза Слим. — Аз тръгвам сега с тебе.
Джордж вдигна поглед.
— Слим, ако онова диване прави щуротии, изритай го.
Слим тръгна след коняря и двамата излязоха от помещението. Джордж пак раздаде картите. Уит взе своите и ги заразглежда.
— Видя ли новия бонбон? — попита той.
— Какъв бонбон? — попита Джордж.
— Какъв? Жената на Кърли.
— О, видях я.
— Е, бива си я, нали?
— Не съм я заглеждал чак толкова — отговори Джордж. Уит захлупи картите си на масата и каза:
— Ти само гледай добре какво става. Ще видиш сума работи. Тя нищо не крие. За първи път виждам такава. Върти очи на четири и всекиго заглежда. Басирам се, че и коняря заглежда. Дявол знае какво иска.
— Имало ли е някакви разправии, откак е дошла?- попита между другото Джордж.
Уит очевидно не мислеше за картите. Той сложи своите на масата и Джордж ги прибра. След това Джордж пак зареди своя пасианс — седем карти в един ред, над тях шест, а отгоре пет.
— Разбирам накъде биеш — отговори Уит. — Не, още не е имало кавги. Кърли си е сложил таралеж в гащите, но засега това е всичко. Има ли наоколо мъже, тя е при тях. Я дири Кърли, я мисли, че е забравила нещо и го търси. Види се, не може да стои настрана, щом й замирише на мъж. А Кърли е все на тръни, но още нищо не се е случило.
— Ще забърка тя някоя каша — каза Джордж. — Хем лоша каша ще забърка. Жив капан си е тя. Кърли добре се е подредил. При тая ферма, с цял куп мъже, тук няма място за жена, особено като нея.
— Ако ти се ще туй-онуй, ела с нас в града утре вечер — покани го Уит.
— Защо? Какво ще правим?
— Как какво, каквото се прави. Ние си ходим при старата Сузи. Заведение и половина е нейното! Сузи ще те скъса от смях — голяма шегаджийка е. Миналата събота например излиза да ни отвори вратата и крещи през рамо: „Обличайте се, момичета, шерифът пристига.“ Но от нея няма да чуеш мръсотии. Има пет момичета.
— По колко ви взема?
— По два долара и половина. А за двайсет цента можеш да опънеш една чаша. Освен това има екстра столове. Не искаш ли легло, можеш да си седнеш на някой стол и да му удариш две-три чаши. И цял ден да седиш, Сузи нищо няма да ти каже. Не е от тия, дето ще те нахокат и изритат, щом не вземаш легло.