— Де да знам — каза Джордж. — Така ги правят. Какво вършеше Слим в обора?
— Слим ли?
— Той, същият. Нали си го видял в обора и той ти казал да не галиш повече кутретата?
— О, да. Носеше кутия катран и четка. Не знам за какво.
— Ти сигурен ли си, че оная не е идвала в обора?
— Не е бе!
Джордж въздъхна.
— Друго си е публичният дом — сигурна работа — каза той,-Можеш да отидеш, да се напиеш и да изкараш всичко, каквото ти се е насъбрало, без да стават кавги. И си знаеш какво ще ти струва. А зарад такава стръв, като тая, като нищо можеш да идеш в дрънголника.
Лени следеше възхитен думите му и дори ги повтаряше тихичко след него. Джордж продължи:
— Помниш ли Анди Кушман, Лени? Дето учеше в Прогимназията?
— Оня, дето майка му раздаваше на децата топли курабийки? — попита Лени.
— Същият. Всичко помниш, щом е за лапане, — Джордж се вгледа внимателно в наредените карти. Отдели едно асо и нареди върху него двойка, тройка и четворка каро. — Анди лежи сега в затвора зарад една курветина — додаде той.
Лени забарабани с пръсти по масата.
— Джордж!
— Какво?
— Джордж бе, след колко време ще можем да си купим ферма и да си заживеем по царски, и... и... зайци?
— Не знам — каза Джордж. — Първо трябва да съберем пари, и то не малко. Знам една фермица — няма да струва кой знае колко, ама не им се продава.
Старият Канди се обърна бавно, С широко отворени очи загледа съсредоточено Джордж.
— Разкажи за фермата, Джордж — примоли се Лени.
— Нали снощи ти разправях.
— Нищо, пак разкажи.
— Добре тогава. Тая ферма има десет акра земя — подзе Джордж. — Има и малка вятърна мелница, една постройчица с кухня, кокошарници. Има също овощна градина с череши, ябълки, праскови, кайсии, орехи и малко ягоди. Има ливада с люцерна и сума вода за напояване. Има свинарник...
— И зайци, нали, Джордж?
— Зайци още няма, но не е трудно да построя зайчарници, а ти после можеш да храниш зайците с люцерна.
— Точно така, аз ще ги храня — възкликна Лени. — Точно така си е.
Ръцете на Джордж престанаха да си играят с картите. Гласът му ставаше все по-топъл:
— Можем да си вземем няколко прасета. Ще построя пушилня като тая на дядо ми. Заколим ли прасе, ще си правим пушен бекон и пушени бутове, наденици и тям подобни. А като излезе сьомга по реката, ще сИ наловим стотина парчета и ще ги осолим или опушим, Може да си ги ядем на закуска- Няма нищо по-хубаво от пушена сьомга. Ще си консервираме и плодове, и домати — те поне лесно се консервират. Всяка неделя ще си колим я заек, я кокошка. Може да си купим и крава или коза — ще имаме мляко един път — с нож да го режеш!
Лени го гледаше с широко отворени очи. Старият Канди също.
— И ще си живеем царски! — възкликна Лени.
— Разбира се — каза Джордж. — Ще посадим и какви ли не зеленчуци. А допие ли ни се уиски, може да продадем някое и друго яйце или мляко, или нещо друго, И ще си живеем само там. Ще станем част от тая ферма. Няма да скитаме немили-недраги из
страната. Не, моля, ще си имаме собствен имот и няма да спим под чужд покрив.
— Кажи за къщата, Джордж — извика Лени.
— Да, ще имаме къщичка със стая за двама ни. А в нея — чугунена печка. Зиме непрекъснато ще ни гори. И понеже земята не е много, няма да капваме от работа. Ще се трудим шест-седем часа на ден. Няма да товарим ечемик по единадесет часа. И каквото завадим, ще си го приберем. Ще знаем какъв плод е дало семето.
# А зайците? — извика нетърпеливо Лени, — Аз ще се грижа за тях. Кажи, Джордж, как ще се грижа.
— Ти ще ходиш да береш люцерна с един чувал. Напълваш чувала, отнасяш го при зайчарниците и даваш на зайците люцерна.
— И те ще хрупкат, ще хрупкат — намеси се Лени. — Виждал съм ги как хрупкат. — А на всеки шест седмици ще се котят — продължи Джордж, — та ще имаме сума зайци и за нас си, и за продан. Ще завъдим и гълъбчета, да хвърчат около вятърната мелница. Като бях малък, ние имахме гълъби. — Той погледна крадешком над главата на Лени, към стената. — И всичко това ще си е наше, никой не може ни мръдна от там. Ако някой не ни е по волята, можем да му кажем: „Върви по дяволите!“- и той ще се махне, къде ще иде, та няма да се махне? А дойде ли приятел, ще го поканим — нали ще имаме допълнително легло. „Остани да пренощуваш у нас“, ще кажем и той ще остане, ей богу! Ще държим един сетер и две шарени котки, но ти ще трябва да ги следиш да не сгащят зайчетата.
Лени дишаше тежко.
— Само да са посмели да пипнат зайчетата! Вратовете им ще извия. Ще ги... ще ги... с тояга ще ги пречукам! — Той се поуспокои, но продължи да си мърмори и да заплашва бъдещите котки, които биха посмели да безпокоят бъдещите зайци. Джордж седеше унесен в картината, която сам бе нарисувал.