Вратата се отвори. Влезе Слим, следван от Кърли, Карлсън и Уит. Ръцете на Слим бяха очернени с катран. Той гледаше начумерено. Кърли вървеше непосредствено след него.
— Нищо не съм си помислил, Слим — говореше Кърли. — Аз само питам.
— Прекалено много питаш — отвърна Слим. — Взе да ми писва вече. Ако не можеш Да се грижиш за хубавицата си, да не мислиш, че аз ще се грижа за нея? Не ми досаждай повече!
— Ама исках да ти кажа само, че не съм си помислил нищо — рече Кърли. — Рекох си само, че може да си я видял.
— А защо не и кажеш да си стои у дома, дето й е мястото? — обади се Карлсън. — Оставяш я да се върти около мъжете и дорде се усетиш, току-виж, станала беля, пък после върви се оправяй.
— Я не си пъхай носа, да не си изядеш хляба! — нахвърли се Кърли срещу него.
— Стига бе, мухльо! — присмя му се Карлсън. — Искаш да плашиш Слим, ама не минава. Май ти се уплаши. Бъзлив си като заек! Окото ми не мига, ако ще най-добрият боксьор да си. Не се захващай с мен,. че ще ти смачкам мръсната мутра!
Канди с радост се присъедини към атаката.
— Хм, ръкавица с вазелин! — рече презрително той. Кърли го изгледа. После погледът му се плъзна покрай другите и се спря на Лени. А Лени все още се усмихваше щастливо при мисълта за фермата.
— Ти какво се хилиш бе?
— Ъ? — погледна го Лени с безизразен поглед.
— Я ела насам, копеле мръсно! — избухна Кърли побеснял. — Ставай, ти казвам! Ще ми се смееш, а, КУЧИ сине! Ще ти дам да разбереш кой е бъзлив, нищо, че си цяла мечка!
Лени погледна безпомощно Джордж, после стана и се опита да отстъпи назад. Разкрачен, Кърли вече замахваше. Той подпря Лени с един ляв, а после с един десен му размаза носа. Лени нададе уплашен вик. От носа му шурна кръв.
— Джордж! — извика той. — Кажи му да не ме закача, Джордж!
Лени заотстъпва, докато опря гръб в стената. Кърли го следваше неотстъпно, нанасяйки удари в лицето му. Ръцете на Лени висяха отпуснати — беше толкова уплашен, че не се сещаше да се брани. В този миг Джордж скочи и изкрещя:
— Дръж го, Лени! Не се давай! Лени закри лице с огромните си лапи и извика от уплаха:
— Кажи му да ме остави, Джордж! Но Кърли го заблъска в диафрагмата и му изкара въздуха.
— Ах, мръсното му плъхче! — скочи Слим. — Оставете го на мен.
Джордж препречи ръка и хвана Слим.
— Чакай малко! — извика той. После сви ръце на фуния и извика: — Дръж го, Лени!
Лени откри лицето си и се огледа за Джордж. Кърли използва това и го удари между очите. Едрото лице на Лени бе обляно в кръв. Джордж извика още веднъж:
— Дръж го, ти казвам!
Кърли тъкмо замахваше, когато Лени докопа ръката му. В следния миг Кърли се замята като риба на въдица — стиснатият му юмрук изчезна в огромната шепа на Лени. Джордж хукна към тях.
— Пусни го, Лени! Пусни го!
Но Лени наблюдаваше ужасен мятащия се дребосък и стискаше. По лицето му се стичаше кръв, а едната му вежда беше сцепена и окото затворено. Джордж му заудря шамари, ала Лени все тъй стискаше пестника на Кърли. Побелял като платно, Кърли вече се гърчеше и губеше сили. С ръка, смачкана в лапата на Лени, той само виеше жално.
Джордж не преставаше да крещи:
— Пусни му ръката, Лени! Пусни го! Слим, я ела ми помогни, докато не му е строшил съвсем ръката.
Внезапно Лени пусна Кърли и се сви уплашен до стената.
— Ти ме накара, Джордж — каза той отчаяно. Кърли се тръшна на пода и се втренчи в премазаната си ръка. Слим и Карлсън се наведоха над него. Сетне Слим се изправи и погледна Лени ужасен.
— Трябва да го заведем на доктор — каза той. — Май че не е останала здрава кост на ръката му.
— Не съм искал! — извика Лени. — Не исках да му сторя нищо лошо.
— Карлсън, запрягай! Ще го откараме в Соледад, да го оправят.
Карлсън се завтече навън. Слим се обърна към вайкащия се Лени.
— Ти не си виновен — зауспокоява го той. — Тоя мухльо си го търсеше. Но какво беше това чудо! От ръката му, кажи-речи, нищо не е останало.
Слим изтича навън и след малко се върна с канче вода, което поднесе на Кърли.
— Слим, дали ще ни изхвърлят сега? — попита Джордж. — Точно когато най ни трябват пари. Дали бащата на Кърли няма да ни изрита?
Слим се усмихна под мустак и коленичи край Кърли.
— Свести ли се, че искам да ти кажа нещо? — попита той.
Кърли кимна.
— Тогава слушай — продължи Слим. — Все едно, че ръката ти е смазана от машина. Ние никому няма да кажем за случилото се, а вярвам, и ти ще си траеш, Но само смей да направиш нещо, че да уволнят този човек, ще разправим на всички и ще станеш за смях на хората.
— Бъди спокоен — каза Кърли. Той избягваше да гледа Лени.
Навън изскърцаха колелета. Слим помогна на Кърли да стане.