Тримата мълчаха смутени. Канди погледна крадешком Лени. После се покашля.
— Ами че. .. Кърли... той.. . една машина закачи: ръката му. И я смаза.
Тя ги гледа известно време, после прихна да се смее..
— Глупости! На кого ги разправяш тия? Кърли си е намерил майстора. Машина му смазала ръката! Глупости! Но откак му е счупена ръката, не се хвали, не раздава вече леви и десни. Кой му я счупи, а?
— Една машина — отвърна навъсен Канди.
— Машина, та машина — рече презрително тя. — Добре де, крийте го, щом ви е угодно. Какво ме интересува? За много умни се имате, просяци такива! Да не мислите, че съм вчерашна? Охо, мене в естрада са ме викали. И не в една! А един ми каза, че може да ме нареди в киното... — Тя едва дишаше от озлобление. — Събота вечер. Всеки се нагласил и излязъл някъде. Всеки! А аз какво да правя? Стоя тука и разговарям с-просяци — един негър, един перушан и една дърта овца. И това ми доставя удоволствие, защото няма с кого другиго да си кажеш приказката.
Лени я беше зяпнал с отворена уста. Крукс се бе- прибрал в онази страшна защитна черупка на достойнство, присъща на негъра. Ала в държането на Канди настъпи промяна. Той скочи, ритна назад сандъчето, на което седеше, и кресна:
— До гуша ми дойде! Не разбра ли, че не те искаме тука? Хем ти го казахме. А ще ти кажа и друго: вятър работа е тая, дето разправяш, че сме такива-онакива. С твойта пилешка глава и през ум не ти минава дори, че не сме просяци. Да речем, че ни изгониш, да не мислиш, че ще скитаме по пътищата и ще търсим работа като сегашната? Знаеш ли ти, че си имаме ферма, дето да отидем, и собствена къща? Хич не ни трябва да стоим тука. Имаме си и къща, и кокошчици и овошки... ферма, сто пъти по-хубава от тази. А и приятели си имаме, ако искаш да знаеш. Беше време, когато треперехме да не ни изгонят, но сега пет пари не даваме. Имаме си земя, наша земя, и ще отидем там.
— Глупости — изсмя се жената на Кърли, — с какво сте я купили? Нали си ви знам какви сте всичките. Имате ли двайсет цента, профуквате ги за уиски. Не ви знам аз!
Лицето на Канди се беше зачервило, но преди тя да се доизкаже, той се овладя. Сега бе господар на положението.
— И аз знам — каза спокойно той. — Хайде сега да ти видим гърба! Няма кво да разговаряме с тебе. Ние си знаем кво имаме и кво нямаме и не ни интересува кво мислиш ти. Хайде омитай се, че надали ще му хареса тая работа на Кърли — седнала жена му в обора да разговаря с някакви си „просяци“.
Тя ги изгледа поред, но лицата и на тримата останаха каменно студени. Задържа поглед върху Лени, докато той наведе смутено глава.
— От що ти е изподрано лицето? — попита внезапно тя.
— Кое... мойто ли? — попита виновно Лени.
— Твойто я!
Лени подири с поглед помощ от Канди и пак наведе глава.
— Една машина му счупи ръката — каза той. Жената на Кърли се засмя.
— Ясно, машинке. Ще си поговорим с тебе по-късно. Аз обичам машините.
— Остави момчето на мира! — намеси се Канди. — Не се задявай с него, че ще кажа на Джордж кви ги говориш!
— Кой е Джордж? — обърна се тя към Лени. — Оня. дребничкият, с когото дойде ли?
— Същият — засмя се радостно Лени. — Той същият, дето ще ми даде да гледам зайците.
— Ако нищо повече не ти трябва, и аз мога да ти дам чифт зайци.
Крукс стана от леглото си и се изправи срещу нея.
— Достатъчно — рече студено той. — Вие нямате право да влизате в стаята на чернокож. Въобще нямате право да се мотаете тука. Излизайте, и то веднага. Ако ли не, ще кажа на господаря да ви забрани да идвате в обора.
Тя го изгледа презрително.
— Слушай, черна сврако, знаеш ли какво мога да- ти погодя, ако още веднъж си отвориш устата?
Крукс я погледна безпомощно, после седна на леглото и се вглъби в себе си.
— Знаеш ли какво мога да ти погодя? — пристъпи тя към него.
Притиснал се до стената, Крукс сякаш започна да се смалява.
— Да, госпожо.
— Тогава знай си мястото. Толкова лесно мога да накарам-да те обесят, че дори няма да е интересно..
Крукс се бе превърнал в нищо. Нямаше личност, нямаше свое „аз“ — нищо, което да буди добри или лоши чувства към него. С беззвучен глас той каза само:
— Да, госпожо.
Един миг тя стоя над него, като че чакаше да шавне,. за да може пак да го шибне. Но Крукс седеше съвършено неподвижен, с извърнат поглед. У него нямаше вече нищо, което да бъде обидено.