Лени поразрови сеното, сложи кутрето в дупката и го затрупа; но продължи да гледа към мястото, където го бе скрил.
— Това не е такава поразия, че да трябва да се крия в храсталака. Не, съвсем не. Ще кажа на Джордж, че съм дошъл тука и съм го намерил мъртво.
После изрови кученцето, разгледа го внимателно и пак започна да го гали от главата до опашката. И продължи тъжно:
— Но Джордж ще се досети. Той всякога се досеща. И ще каже: „Ти си го уморил. И не ме лъжи, пред мене тия не минават!“ А после ще рече: „Щом правиш тъй, няма да гледаш никакви зайци!“ — Изведнъж у него се надигна гняв. — Проклета гадина! — извика той. — Защо умря толкова лесно? Не си толкоз мъничко, като мишка. — Лени грабна кутрето, метна го далеч от себе си и му обърна гръб. След това седна, обгърна колене и зашепна: — Сега няма да гледам зайците. Той няма да ми даде. — Обзет от мъка, Лени започна да се люлее напред-назад.
Навън подковата звънна в желязното колче и се чу дружен вик. Лени стана, донесе обратно кутрето, сложи го на сеното и пак седна.
— Ти още не беше порасло. — загали го отново той. — Те ми казваха, колко пъти ми казваха това. Но знаех ли аз, че толкоз лесно ще умреш? — Лени прокара пръсти по ухото на кутрето. — Може пък Джордж да не се разсърди — рече си той. — Какво ще го е грижа него за едно нищо и никакво кутре?
В този миг откъм последния бокс се зададе жената на Кърли. Движеше се толкова тихо, че Лени не я забеляза. Носеше ярката си памучна рокля и червените пантофки. Гримирана, с обичайните си букли. Едва когато стигна съвсем близо до него, той вдигна глава и я видя. Ужасен, Лени нахвърля набързо сено върху кутрето. Сетне я загледа навъсено.
— Какво скри там, мойто момче? — попита тя. Лени продължаваше да я гледа.
— Джордж каза да стоя далеч от тебе.- нито да ти говоря, нито нищо. Тя се засмя.
— Джордж за всяко нещо ли ти заповядва?
Лени погледна към засипаното със сено кученце.
— Каза, че ако разговарям с тебе, няма да ми даде да гледам зайците.
— Той се страхува да не би Кърли да се разгневи- каза спокойно тя. — Но Кърли е с превързана ръка, пък ако много знае, ти можеш да му счупиш и другата. Не ми разправяй само, че машина е премазала ръката му.
Но Лени не се предаваше.
— Не, не, нито ще ти говоря, нито нищо. Тя коленичи до него в сеното.
— Виж какво,, всички мъже са се хванали да играят на подкова. Часът е едва четири. Никой няма да се откаже от играта. Защо да не си поговорим? Все няма с кого да си поговоря. Толкова съм самотна.
— Не бива да говоря с тебе — упорствуваше Лени.
— Ужасно самотна съм — продължи тя. — Ти можеш да разговаряш, с хората; но аз не мога да говоря с никого освен с Кърли. Види ли ме да приказвам с някого, побеснява. Ти какво би сторил, ако си на мое място?
— Не, не бива да ти говоря. Джордж се страхува да не направя някоя беля. Тя промени темата:
— Какво скри в сеното?
Горест завладя отново Лени.
— Моето кутре — отвърна тежко той. — Моето мъничко кутре. — И Лени разрови сеното.
— А! Та то е мъртво! — възкликна жената.
— Беше толкоз мъничко — рече Лени. — Бях се заиграл с него и... то понечи да ме ухапе... пък аз понечих да го ударя и. .. и... го ударих- А то взе, че умря.
— Не се тревожи — заутешава го тя. — То не беше чиста порода. Навсякъде ги има такива. Лесно ще си намериш друго.
— Не е там работата — отвърна Лени нещастен.- Джордж няма да ми даде да гледам зайците.
— Защо да не ти даде?
— Ами каза, че ако пак правя поразии, няма да ме остави да ги гледам.
Тя се приближи още повече до него и заговори меко:
— Няма защо да се боиш, че разговаряш с мен. Чуй как крещят мъжете навън. Заложили са по четири долара в играта. Никой няма да се откаже от нея,, докато не свърши.
— Ако Джордж ме види, че говоря с тебе, ще ме пребие — рече предпазливо Лени. — Така ми каза. По лицето й се изписа гняв. ,
— Аз не съм ли човек? — извика тя. — Нямам ли право да поговоря с хората? За каква ме мислят? Ти си добро момче. Не разбирам защо да не поговоря с теб. С това няма да ти навредя.
— Да, ама Джордж казва, че ще ни забъркаш в някоя каша.
— Глупости! — отвърна тя. — Кажи, правя ли ти нещо лошо сега? Никой тук не се интересува как живея аз. А да ти кажа право, не съм свикнала на такъв живот. От мене можеше да излезе нещо. И все още може — добави мрачно тя. После думите й рукнаха като поток, сякаш се страхуваше да не й отнемат събеседника. — Живеех в Салинас. Заселихме се там, още когато бях дете. Един ден имаше някакво представление и се запознах с един от артистите. Той ми каза, че могат да ме вземат при тях. Но старата не ме пусна. Рече,. че съм била малка — едва петнайсетгодишна. Пък артистът каза, че това няма значение. Ако бях отишла с групата, нямаше да водя живот като сегашния.