Лени галеше кутрето.
— Ние ще си купим малка ферма... и зайци — обясни той.
Тя бързо продължи да разправя историята си, за да не бъде прекъсната:
— После се запознах с един от киното. Отидохме да танцуваме с него в „Ривърсайд“. Обеща, че ще ме снима във филм. Каза, че съм била родена артистка. Щеше да ми пише от Холивуд как се урежда работата. — Тя се вгледа в Лени, за да разбере дали думите й му правят впечатление. — Но писмо не получих. Все си мисля, че старата го е прибрала. Е, можеш ли да живееш повече в къща, дето не ти дават да се проявиш и крадат писмата ти? Питах старата дали не го е задигнала, но тя каза, че не е. След това се омъжих за Кърли. Запознахме се в „Ривърсайд“... Слушаш ли ме? — попита строго тя. ,
— А? Разбира се.
— Добре, сега ще ти кажа нещо, дето никому не съм го казвала. Не обичам Кърли. Не е добър човек той. — И понеже вече му се беше доверила, пристъпи и седна до него. — Ако бях отишла в киното, щях да си имам хубави дрехи — все хубави като тия, дето ги носят артистките. Щях да си живея в големите хотели и само щяха да ме снимат. Щях да ходя по премиери, хем без пари, по радиото щях да говоря. И все с хубави дрехи. Нали ми каза човекът, че съм родена за артистка. — Тя погледна Лени и направи с ръка един малък жест на изящество, за да покаже, че я бива за сцена: пречупи ръка в китката, а от изтеглените назад пръсти грациозно се отдели кутрето й.
Лени въздъхна дълбоко. Отвън долетя пак звънът на подковата и дружен одобрителен възглас.
— Някой улучи колчето — рече жената на Кърли. Слънцето клонеше вече към залез, та хоризонталните ивици светлина се бяха изкачили по стената и сега падаха върху яслите и главите на конете.
— Ако изнеса оттука кутрето и го захвърля някъде, Джордж може и да не разбере — каза Лени. — И тогава преспокойно ще мога да си гледам зайците.
— За нищо друго ли не мислиш освен за тия зайци? — ядоса се жената на Кърли.
— Ще си имаме малка ферма — заобяснява търпеливо Лени. — С къщица и градина и ливада с люцерна — люцерна за зайците, и аз ще вземам един чувал,. ще го пълня догоре с люцерна и ще я нося на зайците.
— Какво толкова си пощръклял по тия зайци? — попита тя.
Лени трябваше да премисли внимателно, преди да стигне до някакво заключение. Той предпазливо се доближи съвсем до нея и каза:
— Обичам да си галя меки неща. Веднъж на един панаир видях зайци от ония, с дългата козина. Виж,-те бяха много мекички. Понякога си галя и мишки, но само ако няма нещо по-добро.
Жената на Кърли се отдръпна малко от него.
— Ти май си луд — рече тя.
— Не, не съм — поясни искрено Лени. — Джордж казва, че не съм. Само обичам да си галя нещо мекичко. с пръстите, нещо мекичко.
Жената се поуспокои.
— Та кой не обича това? — възкликна тя. — Всеки обича. Аз например обичам да пипам коприна и кадифе. Ти обичаш ли да пипаш кадифе?
Лени се засмя доволно.
— И още как! — извика той възторжено. — Аз си имах кадифе. Беше ми го дала една жена, леля ми Клара де. Ей такова голямо парче беше. Ех, да го имах сега. — По лицето му се разля усмивка. — Но, изглежда, съм го загубил — додаде той. — Отдавна не съм го виждал.
— Ти си смахнат — изсмя му се жената на Кърли, — Но иначе си добро момче. Едно голямо дете. Всеки случай аз те разбирам. Понякога, като се реша, започвам да си галя косата, защото е тъй мека. — Тя прокара пръсти по косата си, за да покаже как прави това. — Някои хора имат остра коса — каза тя замислено. — Например Кърли. — Косата му е същинска четина. А моята е мека като свила. Вярно, че аз много я реша. От това става мека. Пипни да видиш. — Тя взе ръката на Лени и я сложи на главата си. — Попипай да видиш колко е мека.
Лени загали косата й с големите си пръсти.
— Не ме разрошвай — предупреди го тя.
— Ох, колко е хубаво! — отвърна Лени и продължи да я гали. — Ох, колко е хубаво!
— Полека, че ще ме разрошиш! Полека, че съвсем ще ме разрошиш! — извика гневно тя и дръпна глава настрана, но пръстите на Лени се вкопчиха в косата й. — Пусни ме! — завика жената. — Пусни ме!
Лени се паникьоса. Лицето му се бе изкривило от страх. Тя започна да пищи и той запуши със свободната си ръка устата и носа й.
— Недей! — замоли се жената на Кърли. — О, недей прави това. Джордж ще те пребие.
Тя се бореше ожесточено да се измъкне от ръцете му. Тупаше с крака по сеното, извиваше се; изпод ръката на Лени се чу приглушен писък. Тогава Лени извика уплашен: