— Как да не съм виждал! — отвърна Джордж. — Виждал съм ги много. Но по-добре е Кърли да не се закача с Лени, ще му излезе крива сметката. Лени не е много бърз в ръцете, но ако го докопа, тежко му и горко.
— Че Кърли е бърз, бърз е — каза старецът. — Но едно не е право. Налети ли на някой едър и го свали, всички ахват: бре, какъв юначага е Кърли! Ала случи ли се другият да го напуха, тогава всички казват, че Кърли е по-дребен и оня трябвало да си избере някой според боя; и вземат, че се нахвърлят вкупом на едрия.
Ето това, ако питаш мене, не е право. Излиза, че човек никога не може да натупа Кърли. Джордж се бе загледал във вратата.
— Все пак по-добре е да се пази от Лени — каза той застрашително. — Лени не е боксьор, но е як, пък и не е чак толкова бавен. А и не признава правила.
Той се приближи до масата и седна на един от сандъците. Събра картите и ги размеси. Старецът седна на друг сандък.
— Не разправяй на Кърли какво съм ти казал. Ще ме заколи, без да му мигне окото. Че и законът го не хваща, нали баща му е господар.
Джордж отсече картите и започна да ги обръща, като се вглеждаше във всяка една и после я хвърляше на масата.
–. Мръсна гадина ми се струва тоя Кърли — каза той. — Не ги обичам такива подли дребосъци.
— Напоследък като че е станал по-зъл — рече прислужникът. — Ожени се преди две седмици. Живеят при стария. Откак се ожени, все по-проклет става.
— Може би иска да се покаже пред жена си — изсумтя Джордж.
Старецът разбра, че е намерил благоприятна почва.
— Видя ли оная ръкавица на лявата му ръка? — Видях я: Та що?
— Ами че тая ръкавица е намазана отвътре с вазелин.
— Вазелин ли? За какво му е този вазелин, взели го мътните?
— Ще ти кажа за кво — Кърли разправя, че си пази тая ръка, та да може да пердаши жена си. Джордж разглеждаше съсредоточено картите си.
— Ама че кална работа — каза той.
Старецът доби по-голяма увереност. Беше накарал Джордж да се възмути от Кърли. Сега се чувствуваше по-сигурен.
— Ти да видиш жена му. ..
Джордж сече пак картите и бавно и замислено зареди пасианс.
— Хубава ли е? — попита той мимоходом.
— Ъхъ, хубава е... но..-.
— Но какво?
— Абе шава й окото,
— Ами! От две седмици женена, пък да й шава окото! Сигур затова Кърли все го боде нещо.
— Сам я видях да намига на Слим. Слим е мулетар. Чудо момче. Не му трябват на него ботуши с високи токове. Та видях я да намига на Слим. Кърли не знае това. Виждал съм я да удря око и на Карлсън.
Джордж си даваше вид, че всичко това не го интересува много.
— Ще се забърка май някоя весела история — каза той.
Прислужникът стана от сандъка.
— Да ти кажа ли кво мисля? Джордж не отговори.
— Мисля, че Кърли е взел за жена една... курва.
— Той не е първият — рече Джордж. — Има много като него.
Старецът тръгна към вратата, а престарялото му куче вдигна глава, завъртя я насам-натам, после се надигна едва-едва и го последва.
— Трябва да почистя умивалнята. Работниците скоро ще се върнат. Вие двамата ечемик ли ще товарите?
— Аха.
— Нали няма да разправиш на Кърли какво съм ти казал?
— Дума да не става.
— Ти само я поогледай, па кажи не е ли курва. — И той прекрачи прага и излезе на слънце.
Джордж редеше замислено картите. Захлупи купчинката тройки, а върху асовете сложи четири купи. Сега слънчевият квадрат падаше на пода, а мухите се стрелкаха през снопа лъчи като летящи искри. Отвън долиташе дрънчене на хамути и скърцане на тежко натоварени каруци. От далечината се чу ясен глас:
— Конярю-у-у, ехей, конярю! — А после: — Къде, по дяволите, се е дянал тоя проклет негър?
Джордж се беше вторачил в картите, но след малко ги събра и се обърна към Лени, който лежеше на кревата и наблюдаваше приятеля си.
— Слушай, Лени, надушвам нещо лошо. Боя се, че ще си имаш неприятности с тоя Кърли. Виждал съм ги такива като него. Той май искаше да те изпробва. Сега си въобразява, че ти е взел страха и ще те насади при първа възможност.
В очите на Лени се появи уплаха.
— Не искам да си имам неприятности — каза той с жален глас. — Не го оставяй да ме насади,. Джордж. Джордж стана, отиде до леглото на Лени и седна.
— Да знаеш как ги мразя такива копелета — каза той. — Виждал съм ги много. Старецът право каза — човек никога не може да го натупа. Кърли всякога спечелва. — Джордж се замисли за миг. — Ако се счепкаш с него, ще ни изгонят от работа. Не си въобразявай, че ще ни се размине. Та той е син на господаря. Виж какво, Лени, гледай да стоиш настрани от него. Никога не говори с него. Влезе ли тук, бягай,в другия край на помещението. Ще ме послушаш ли?