6. Парадигматични аксиоми.
Отново ще се върна на примера с това колко е две и две — математиката още от древността е заявила аксиоматично, че две и две е четири — и общо взето цялата е изградена върху това. Но ако се окаже, че това не е вярно, няма ли да рухне цялата стройно изградена система. Често съм стигал до извода, че човекът е склонен да приема прекалено много неща за аксиоматично дадени, без въобще да се замисля защо всъщност те трябва да бъдат вярни. И чак когато бъде доказано, че те са грешни, всички започват да се питат как въобще са могли да приемат такава глупост за даденост, без въобще да се пита защо е така. Преди 1000 години да кажеш че земята е кръгла автоматично те е пращало на кладата като еретик, и много малко са били хората, които са се замисляли дали не е така, а още по-малко — тези, които са го заявявали твърдо. А сега не ви ли изглежда глупаво и смешно някой да си мисли, че планетата, на която живеем е плоска като чиния? Помислете си за всички онези грешки в малките неща, които са били допуснати и са били открити… Представете си сега колко, които още не сме забелязали, би могло да има.
7. Парадоксът.
Дали всички мислим грешно по тази логика? Да. Но нима някой може да мисли грешно, когато единственото мислене, което познава е своето собствено? Как тогава той може да знае какво и как мислят другите?
8. Проблемът.
Мисленото трябва да бъде изразено. И тук стигаме до друг много основен проблем на нашата конструкция — а именно, че ние не разполагаме с никакви изразни средства, които да пресъздадат мисленето ни — можем да покажем на другите само една отделна мисъл или евентуално някакъв конгломерат от такива, но при всички положения останали назад в миналото, тъй като от момента на „из-мислянето“ им до момента на проявлението им през ума ни са минали вече безброй други мисли.
9. Целта.
Сигурно някои се питат — е, добре, тоя идиот защо въобще пише, когато сам казва, че това е безсмислено. Ще ви кажа — това не е нито безсмислено, нито безмислено — това са моите мисли, пречупени веднъж през призмата на съзнанието ми, втори път през призмата на целия ми опит, който е съставен от мислите на други хора и някои „уж-мои“ умозаключения, и трети път през призмата на осакатеното слово. Това което искам да кажа е, че колкото и малко да е, вие все пак имате поне малка представа за какво съм мислил, когато съм „из-мислял“ това, което пиша в момента или ако не това, то най-малкото аз се опитвам да ви накарам да си зададете някой и друг въпрос, който мъчи и мен и да стигнете до някакво нормално решение.
10. Още по проблема.
Тоест, голямо значение за това дали някой ще разбере как и какво мисля, е това как и какво той мисли, както и начинът, по който аз представям своите мисли. Има хора, които разбират картините, музиката, словото, езика на тялото — въпросът е, че за да бъдем разбрани, трябва да намерим не само хора с близко мислене и близки мисли, но и такива с близки възприятия на нашите изразни средства. Голям проблем е разнообразието на различни изразни средства — то може би е последица от различните типове мислене, но вече толкова се е откъснало от оригиналния си произход, че не може да се направи някакъв генерален извод на това, че такъв и такъв тип хора възприемат най добре така и така изказани мисли.
11. Извод.
Следователно всеки може да мисли, всеки може да го прави еднакво добре и няма човек, който да е не-мислещ, въпросът е доколко другите го разбират. А оттам — не би ли трябвало хората, които най-малко разбираме, да могат да ни кажат най-много полезни за нашето мислене неща. И дали ако съберем на едно място двама души които не могат да се разберат по абсолютно никакъв начин, няма да получим онези двойки въпроси и отговори, които сме създадени да намерим? Тогава как ще можем да ги намерим, когато въпросите не могат да бъдат зададени, за да получат своите отговори?
12. Затвореният кръг.
А не е ли странен фактът, че колкото по-малко разбираме някого, толкова по-малко се стараем да контактуваме с него? Един вид се получава, че нашето мислене е ограничено в един затворен кръг подобни разбираеми и поносими за него типове на мислене и изразни средства, а за да разбие тази своя клетка то трябва да се пренагоди, така че да попадне в друг затворен кръг. Явно нещо от стария кръг остава при пренасянето в новия, но за да се впишем наистина добре, ако той наистина е напълно различен от стария, трябва да захвърлим старото си мислене. Тоест — какъвто си, такъв мислиш…