Без съмнение свидетелствата в моите книги са предназначени на първо място за хора, които са се опитвали напразно да постигнат истинска връзка с Бога в унаследените религиозни форми и които все пак чувстват в себе си потребността да приведат живота си в съзвучие със смътно предугажданата, вечна основа на Живота.
Освен това същите послания от сферите на опита във вечната Действителност имат за цел да стигнат и до хората, които, макар и верни на древните, достолепни форми на религиозната традиция, така и не могат да успокоят терзанията на съвестта си, тъй като конвенционалната обвързаност с думите им пречи да освободят вечните сили на душата си, които първоначално е трябвало да бъдат пробудени и освободени чрез приемането на верските символи.
Моите свидетелства за опита ми в духовните сфери нямат за цел да направят “излишни” старите религиозни изложения на изначалната истина, а да разкрият отново за съзнанието тяхното драгоценно съдържание.
Както е сигурно, че това скрито съдържание може да бъде намерено, не по-малко сигурно е също така, че е съдбоносна грешка да се вярва в необходимостта от формирането на нова външна общност, която да разбули скритото пред вътрешното ни чувство.
По този начин ние само се излагаме на голямата опасност да загубим безвъзвратно едно действително, но неосъзнато от нас богатство от мъдрост, за да го заменим с най-съмнителните идоли, измислени някога от заблудени мозъци.
По всяко време е имало предостатъчно примери, потвърждаващи гореказаното, а и в наши дни съвсем не е нужно да ги търсим надалеч.
Който иска да намери вечната истина в символите на наследената си религиозна форма, нека остане, изпълнен с упование, при тези символи, докато те не му се разкрият.
Не всички думи в моите книги са предназначени за него, - но той ще съумее да усвои немалка част от тях, дори ако се види принуден да “преведе” казаното от мен на формулите, присъщи на неговото религиозно учение.
Той ще намери достатъчно думи, които да вдъхнат нов живот на волята му за вяра, а в случаите, когато само в борба с тежки съмнения се е домогвал до някаква вяра, тъкмо предлаганите от мен съобщения ще му помогнат отново да постигне вътрешна сигурност.
Но дори там, където липсва вече готовност да се окаже доверие на едно или друго религиозно ръководство, някои помръкнали дотогава учения от старото религиозно наследство ще започнат да просветват, за да намерят път към душите и без да са обвързани с определено земно изповедание.
Възвестяваното от мен стои отвъд вяра и неверие!
Всяка религиозна форма има своите апологети и всяка апология има своите противници.
Няма по-безплодно прахосване на времето от разприте за религиозни убеждения.
Затова нищо не ми е по-чуждо от нелепото намерение да се застъпвам за което и да било вероизповедание или вероотрицание.
Нека читателят на моите книги прецени доколко онова, което имам да му кажа, се вмества в неговия “светоглед”, но нека не пристъпва към написаното от мен с погрешното убеждение, че служа на някаква религиозна форма или на нейните противници.
Въпреки че се опитвам да отдам дължимото на всички сфери на човешките преживявания, може все пак да се говори за едно основно съдържание на книгите ми, което би могло да се формулира по следния начин:
Аз свидетелствам за осъзнатите от мен чрез собствен опит корени на земния човек в една субстанциална “духовна” силова сфера, недостъпна за физическите сетива, макар и постигаема единствено по духовносетивен път, в която индивидуалното съзнание на човека може да се пробуди още през настоящия му живот в земно тяло, - но в която то непременно ще трябва да се пробуди след края на физическисетивния живот.
Свидетелствам за осъзнатата от мен чрез собствен опит йерархия от индивидуални духовни помагачи, произтичаща от най-вътрешното Пралоно на споменатата духовна силова сфера и слизаща чак до човечеството на тази планета, където се проявява в отделни хора, подготвени за това преди земното си раждане.
Свидетелствам за осъзнатата от мен чрез собствен опит възможност да се установи духовна връзка със споменатата йерархия и соча по кой път да се стигне до нея.
Свидетелствам най-сетне как аз самият стигнах до достъпния за мене опит и защо трябваше да стигна до него.
Наименованията, с които говоря за осъзнатата от мен чрез собствен опит “духовна силова сфера” и нейното най-вътрешно “Пралоно”, както и за членовете на произтичащата от него “духовна йерархия”, не са плод на произволен езиков избор, а съответстват на изразната форма, обща за всички действащи на земята членове на тази йерархия.