Освен че книгите на Bo Yin Ra се радват на постоянно търсене в немскоезичните страни, след смъртта на автора продължават и се умножават преводите на творбите му на френски, английски, холандски, датски, шведски, испански, португалски, полски, български, румънски, унгарски, чешки и фински. През май 2000 г. с томчето в мерена реч “Разни” издателска къща “Ирис-95” завърши издаването в превод на български език на всичко, което авторът е публикувал приживе. Доколкото ни е известно, българският език е първият и засега единственият, на който е преведено и издадено цялостното творчество на Bo Yin Ra.
Като мнозина свои колеги художници Bo Yin Ra е изучавал техниката на живописта в известни институти - “Щедел” във Франкфурт, в академията “Жулиан” в Париж, както и във Виена и Мюнхен. Пътуванията в Швеция, Италия и Гърция му дават подтик и мотиви за неговото творчество. В тематично и стилово отношение то не е напълно изолирано от нашето време -някои от ранните му пейзажи напомнят за неговия учител Ханс Тома, докато най-характерните творби от по-късния период показват несъмнено сродство с тенденциите на едно модерно изкуство, стремящо се да надхвърли границите на земнопредметното. Въпреки тези формални сходства има една съществена разлика. Неговите “непредметни” картини не са плод на борба с материята и със земната реалност; те не са по никой начин абстрактни, а представляват могъщо въздействащи изразни форми на една висша Действителност. Свръхсетивното е било винаги присъстваща реалност във вътрешното преживяване на Bo Yin Ra - като художник той е изпълнявал същата мисия, каквато и като писател.
Художествените произведения на Bo Yin Ra, които са не по-малко значителни от словесното му творчество, са не само оптичен израз на онова, за което се говори в Учението му, тоест познание и мъдрост в художествен образ, а и естествено допълнение на това мирозрение чрез изразни форми, предназначени за съпреживяващото око, които предават съдържание неизразимо или почти неизразимо с думи.
Изкуствоведът, писателят, преводачът и графикът професор Рудолф Шот (1891-1997), който е автор и на книгите “Bo Yin Ra. Живот и Дело” и “ХуДожникът Bo Yin Ra” (№№ 51 и 52 от приложения накрая списък) пише:
«Книгите на Bo Yin Ra трябва да се причислят към онази особена категория, в която обикновено се включват така наречените свещени писания на всички времена и народи. Единствено неговото Учение обаче има предимството, че не е било подложено на никаква историческа редакция от други лица, които чрез преиначавания и пропуски, чрез добавки и преводи, чрез промени и подмени действат като разяждаща киселина върху първоначалната изразна форма.
Напътствените слова на Bo Yin Ra представляват възможният - всъщност дори единствено възможният - днес за човека, изчерпателен и надежден израз на онова, което винаги е било наричано Откровение и по отношение на което съществува един вид мълчаливо и предубедено съгласие, че то принадлежи само на миналото и с него отдавна вече е свършено. Днес обаче се натъкваме на цял легион представящи се за пророчески книги, които предявяват подобна претенция, като голяма част от тях търсят открита или прикрита връзка с науката. Без да искаме да изказваме тук преценка за тази литература, нека все пак подчертаем, че търсенето на връзка с науката показва в какви коловози се движат подобни писания. С това не казваме нищо против науката, която естествено се смята с право засегната от това неприятно за нея съседство. Все пак неизбежната изключителност на всяко истинско Откровение се състои тъкмо в това, че всеки документ на вдъхновената Премъдрост Божия трябва безусловно да остане извън чисто умозрителните опити и начинания на познанието и изследването, спекулирането и философстването, носещо в много случаи името теология или теософия. Всички подобни документи черпят - или претендират, че черпят - от източник, който нито подхранва обичайните гносеологични методи, нито може да бъде произволно използван за целите на подобни спекулации. Това е така, защото в истинската - а и в голяма част от мнимата - литература на Откровението се изтъква безусловната сигурност, истинност и действителност на изложеното, тоест онази сигурност на познанието, която се покрива с тайнствената дума “вяра” - дума, означаваща не “приемане на доверие”, а упование в дълбоко преживяното познание, така че тя се превръща във вричане, в обет за непоклатима вярност към пътя до осъзнатата цел. Това, разбира се, няма нищо общо с научното търсене и мнимото намиране.
Само в забулена форма е можело винаги да се говори за онова същинско познание, което би трябвало да бъде във фокуса на човешкото преживяване. Привидните различия в словесните символи се сливат в един-единствен смисъл, когато започнем да предусещаме какво остава вечно забулено и несъобщимо във всяко Откровение и разкриване. През различни времена то е било наричано “дао”, “царство небесно”, “синовност Божия”, “себепознание”. Bo Yin Ra говори с ненадмината яснота за “раждането на живия Бог в Аза”. Това е основната тема в неговите книги. В тях обаче не се проповядва никъде морал, защото става въпрос за нещо много по-дълбоко. Може би е уместно да споменем още, че към тази централна тема се присъединяват две странични, а именно темата за човешката душа и темата за спасителите, мостостроителите и душепастирите на падналия и очакващия своето спасение земночовешки род.