Невъзможно е да изчетете всичките шест хиляди седемстотин седемдесет и един тома будистки текстове, но с искреното си желание да го сторите ще заслужите толкова, колкото ако сте ги прочели… Това обяснение ще е, предполагам, достатъчно, за да се схване религиозното значение на надзораеру.
Магическият смисъл на думата не може да се разтълкува обаче без много и разнообразни примери. Ако направите сламено човече със същите подбуди, с които сестра Елена направила човече от восък, и в часа на Бика2 го заковете с дълги гвоздеи на дърво в горичката на някой храм и ако впоследствие човекът, когото сламеното човече изобразява, умре в страшни мъки, това би илюстрирало едно от значенията на надзораеру… Или да предположим, че през нощта у дома ви се е вмъкнал крадец и е откраднал скъпоценностите ви. Успеете ли да откриете следите му в градината и докато са още пресни, изгорите във всяка от тях мокса — китайски пелин, — ходилата на крадеца ще пламнат и той няма да намери покой, додето не се върне доброволно и не се остави на вашата милост. Това е друг вид подражание на вълшебство, съдържащо се в значението на глагола надзораеру. А пример за трети вид са множеството легенди за Муген-кане.
След като камбаната потънала в блатото, вече, разбира се, никой не можел и да се надява да я счупи. Но онези, които съжалявали за тази загубена възможност, удряли и чупели предмети — въображаеми заместители на камбаната, като с това се надявали да зарадват духа на притежателката на огледалото, предизвикало толкова неприятности. Една от тях била Умегае, известна в японските легенди с връзката си с Кадживара Кагесуе, самурай от рода Хейке. Веднъж, когато двамата били на път, Кадживара се оказал без пукната пара и в много тежко положение. Умегае си спомнила за камбаната от Муген-яма, взела бронзов леген, нарекла го, че е камбаната, и го заудряла, докато не го счупила, като в същото време викала колкото й глас държи: „Триста жълтици! Триста жълтици!“ Един гост на странноприемницата, в която двамата били отседнали, чул дрънченето и виковете й, попитал я защо прави това и като узнал причината, веднага дал на Умегае триста рьо3 в злато. По-късно за бронзовия леген на Умегае съчинили и песен, която и днес се пее от танцуващите девойки:
След тази случка славата на Муген-яма се разнесла навред. И много хора последвали примера на Умегае, като даже се надявали да я надминат в сполуката.
Сред тях имало един безпътен селянин, който живеел недалеч от Муген-яма, на брега на река Оигава. След като пропилял състоянието си в разгулен живот, този човек си направил глинен модел на Муген-кане от калта в градината си и с викове и молитви за голямо богатство заудрял по него, докато го счупил.
Изведнъж от земята пред него изникнала фигурата на жена в бяла роба, с дълга разпусната коса. Тя държала в ръце похлупена делва. Жената се обърнала към селянина:
— Дойдох да удовлетворя заслужено пламенната ти молитва. Ето, вземи тази делва.
С тези думи тя му подала делвата и изчезнала. Щастливецът се втурнал вкъщи, за да съобщи на жена си добрата новина. Поставил пред нея похлупената делва, която била и много тежка, и двамата я отворили. Отворили я и открили, че е пълна догоре с…
Но не, наистина не мога да ви кажа с какво била пълна.
2
От 2 до 4 часа след полунощ. С дванадесетте зодиакални знака на Изтока, носещи имената на животни, са се обозначавали не само годините, но и дните, часовете и пр. И тъй като денонощието има двадесет и четири часа, а зодиакалните знаци са дванадесет, то всеки час е бил равен на два астрономически. — Б.р.