Карел Чапек
За петте хляба
…Какво не ми хареса у него ли? Ще ви го кажа открито, съседе: не че имам нещо против учението му. Съвсем не. Веднъж слушах една негова проповед и, ще си призная, насмалко и аз да стана негов ученик. Върнах се аз тогава в къщи и казвам на братовчеда си, сарача: знаеш ли, много изпусна; ако питате мене, той е истински пророк. Много хубаво говори, което си е право; сърцето ти хваща; очите ми тогава се бяха налели със сълзи, идеше ми да затворя дюкяна и да тръгна с него, та никога да не го загубя от погледа си. Раздай всичко, което имаш, каза той, и ме последвай. Обичай ближния си, помагай на бедните и прощавай на тия, които ти причиняват зло, и такива ми ти работи. Аз съм обикновен пекар, но като го слушах, усещах в себе си една такава особена радост и болка, не знам как да го кажа: такава тежест чувствувах, че ми идеше да коленича и плача, и в същото време ми беше така хубаво и леко, като че ли всичко се свличаше от мене, всичките грижи и ядове. Та казвам му аз тогава на братовчеда: засрами се, простако, тъпо говедо; от лакомия не знаеш какво говориш, интересува те само кой колко има да ти дава, само за десятъка, налозите и лихвите, дето ги дължиш, приказваш; вземи по-добре раздай на бедните всичко, що имаш, напусни жена и деца и тръгни с него…
И за това, дето лекува болните и овладените от бесовете, няма да го упрекна. Вярно, това е някаква страшна и неестествена сила; ама не е ли ясно, че нашите фелдшери са шмекери, а че и римските не падат по-долу; като е за пари, не се отказват от тях, ама като ги повикаш при някого на смъртно легло, ще вдигнат рамене и ще кажат, че трябвало по-рано да ги потърсиш. По-рано! Покойната ми жена две години боледува от кръвотечение; по какви ли доктори не я водих, нямате представа колко пари разпилях и никой не й помогна. Ако беше се появил на времето, както сега обикаля по градовете, щях да се свлеча пред него на колене и щях да му кажа: Господи, излекувай тази жена! И тя би се докоснала до одеждата му и би оздравяла. А така колко изстрада, бедната, не е за разправяне… Та това, дето лекува болните, го одобрявам. То се знае, фелдшерите са се разпискали, измама и мошеничество било, иска им се да му забранят и какво ли не; това е естествено, всеки си гледа интереса. Който иска да помага на хората и да спасява света, винаги ще се сблъска с нечии интереси; на всички не можеш угоди, то си е така. Та казвам, защо да не лекува болните, че и умрелите нека възкресява. Но това, с петте хляба, това не трябваше да го прави. Като пекар, ще ви кажа, че това беше много несправедливо по отношение на нас.
Вие не сте чували за случката с петте хляба, така ли? Как може да не сте чували; всички пекари са възмутени от тая случка. Но да ви разкажа. Голямо множество от народ го последвало на едно пустинно място и там той лекувал болните. А когато се свечерило, към него се приближили учениците му и казали: „Пусто е това място, а времето напредва. Освободи хората да идат до околните селища и да си купят храна.“ А той им казал: „Няма нужда да търсят храна, дайте им вие да се нахранят“. Тогава те му казали: „Имаме само пет хляба и две риби“. А той им рекъл: „Донесете ги тук“. И като наредил на множеството да седне на тревата и като взел петте хляба и двете риби, погледнал към небето, благословил ги и разчупвайки ги, давал на учениците си, а учениците пък на множеството. И яли всички и се наситили. Събрали трохите, що останали, и напълнили до дванайсет коша. Тези пък, които яли, били пет хиляди мъже, отделно жените и децата.
Ще се съгласите, съседе, че такова нещо не го търпява никой пекар; къде ще му иде краят така? Представете си, че това стане нещо обикновено: хрумне ти и с пет хляба и две риби насищаш пет хиляди души — че тогава какво остава за пекарите: дигай си чуковете и върви копай гробища; не съм ли прав? Колкото се отнася до рибите, как да е; те се въдят сами във водата и който когато поиска, може да си налови колкото ще. С пекаря е друго, брашното и дървата той ги купува скъпо и прескъпо, държи чирак и му плаща заплата; плаща наем за фурната, че данъци, че не знам какво още; пак да е доволен накрая, ако му остане някой и друг грош да преживее и да не тръгне по просия. А той, той само погледне към небето и ето ти хляб за пет или не знам за колко хиляди души народ; брашното му е без пари, не му трябва да докарва дърва от не знам къде си, никакви разноски, никакъв труд — ясно, и аз знам да раздавам така хляба безплатно, не е ли така? А пък не го е грижа, че по такъв начин лишава местните пекари от заслужена печалба! Казвам ви, непочтена конкуренция е това и трябва да се забрани. Нека поне плаща данък като нас, ако иска да упражнява пекарския занаят! Идват вече хора при нас и казват: „Как, вие луди ли сте, толкова пари за някакво си самунче хляб? Без пари трябва да го давате, като него, и то какъв хлебец, да знаете: бял, мек и дъхав, да се не наяде човек“ — Ето вече и цените на печивото бяхме принудени да намалим; честна дума, даваме го под костуемата цена, само и само да не затворим кепенците; но докъде ще я докараме така, ето какво ни цепи главата. Казват, че на друго място нахранил четири хиляди мъже, отделно жените и децата, със седем хляба и няколко риби, но там събрали само четири коша трохи; и на него изглежда вече работата му не върви така добре, но каква полза, след като съсипе съвсем пекарското ни съсловие. И ще ви кажа, че го прави само от омраза към нас, пекарите. Вярно, търговците на риба също са надали вой, но нали знаете, те пък не знаят колко да искат за рибата си; тяхното отдавна вече не е почтен занаят, не е като пекарството.