Да се разберем, съседе: аз съм вече стар човек и съм съвсем сам на тоя свят; нямам жена, нямам деца, от какво мога да имам нужда. Оня ден казвам на помощника си, че ще му харижа пекарницата си, да се заеме мъжки с нея, да я смята за своя. Не се касае тука за личния ми интерес, честна дума, аз бих предпочел наистина да раздам имотеца си и да тръгна с него да проповядвам любов към ближния и всичко онова, което проповядва той. Но като виждам как се е опълчил против нас, пекарите, викам си: Да имаш да вземаш! Като пекар аз виждам, че това не е никакво спасение за света, а е истинска съсипия за нашето съсловие. Съжалявам, но това не мога да му го простя. Не стават така тия работи.
То се знае, ние подадохме оплакване срещу него до Ананий и до наместника — обвиняваме го в нарушение на цеховия устав и в подстрекаване на народа: но нали знаете каква бюрокрация е в тия учреждения. Вие поне ме познавате, съседе: аз съм кротък човек и не търся разправиите, но ако той дойде в Ерусалим, ще изляза на улицата и ще почна да викам: Разпнете го! Разпнете го!