Приближихме се до кошара, в която клечаха десетина деца. Сред тях се виждаха такива с отсечени крайници и набързо обгорени чуканчета. На други кръвта им изтичаше, докато останалите безутешно гледаха към небето. Всички трепнаха, като ни чуха да се приближаваме — дори ослепените.
След секунди ни настигна и останалата част от отряда. Момчетата спряха като вкопани от ужасяващата гледка. Докато гледахме в изумление, се разнесе вик — беше един от войниците, който ни сочеше с пръст. Стоеше в центъра на поляната и от поведението му можеше да се заключи, че наблизо до него има и други. Изоставихме кошарката и се приближихме към него, минавайки покрай стени, изплескани с кръв. На десет метра от него спряхме и ето какво видяхме: около десетина войници, повечето голи и плувнали в пот, а няколко омотани с парцали; малка купчинка детски телца, направили поляната червена с останките си; три живи деца — две момченца и едно момиченце, — заключени в грубо сковани специално за тях дървени клетки, които ги принуждаваха да стоят на колене; а в центъра на всичко това, клатейки глава в такт с песента, която пееха войниците, стоеше техният лейтенант — той единствен от всички бе с някакво подобие на униформа, макар че гащите му бяха събути до глезените. Беше извадил члена си и го мушкаше в разрязаното гърло на петгодишно момиченце, което услужливо му държаха на нужната височина. Главичката ѝ бе дръпната назад, така че да вижда очите му, докато „работи“. По някакво чудо на чудесата момиченцето още беше живо.
Останахме така за момент, неспособни да помръднем, а войниците от другия отряд ни гледаха. Сякаш светът около нас бе спрял.
А после тръгна, понеже застрелях лейтенанта в главата.
Оттогава не мога да забравя този момент. Имам чувството, че всяка секунда от съществуването ми е пропита с него. Той е факт от живота ми, както е факт, че имам мускули, както са факт сезоните, както е факт цветът на косата ми. Колкото повече мисля за него — и може би не си го внушавам, а така си е било наистина, — толкова по-ясно си представям гладкото насочване на пушката, плавното дръпване на спусъка и абсолютната убеденост, че куршумът ще се забие в желания от мен атом на шибаната му глава, сякаш самата ми душа го насочваше в полета му.
Този изстрел е моят живот, защото в онзи момент аз за миг се почувствах като ангел, полетял към дома си. Не, не говоря за изкупление, не беше възможно да получа изкупление за нищо, най-малко за себе си. Но тогава… тогава сякаш съдбата се стовари върху мен от небето и ме сплеска на земята. Понякога се събуждам нощем и се питам какво ме е стреснало — в такива случаи си мисля, че е ехо от онзи изстрел и от онзи вълшебен миг, и се питам ще има ли това някога край.
Ниърли тихо плачеше на задната седалка. Исках да мога да посегна и да я погаля, да я успокоя, че всичко това се е случило много отдавна. Доволен бях, че Виналди не описа, а може би и не знаеше, какво бяхме намерили в онова село. Останките. Направихме каквото можахме с бинт и лепило, но не беше много. И далеч не бе достатъчно. После оставихме войниците там, зарязахме ги ей така в гората.
Виналди най-сетне замълча, чух щракване, последвано от дълбоко вдишване — беше запалил цигара.
— Още една подробност — проговори той след малко. — Онзи, когото Джек застрелял, лейтенантът… Той бил по-големият брат на Арлонд Максен. Воювали в един и същи отряд, само че Арлонд се измъкнал.
Ниърли подсмръкна и погледна през прозореца. Умно момиче. Беше се досетила сама. Видях в огледалцето за обратно виждане над главата си очите ѝ — гледаше ме. После ми зададе любимия си въпрос:
— И какво ще правиш сега?
Чух я, но не ѝ обърнах внимание, защото в същия този миг прозрях втората цел на Фермите, които съвсем не бяха създадени само заради резервните части. Групата, която ги обикаляше нощем — тези хора не се промъкваха. Един от тях владееше всичко, а на операторите се плащаше единствено, за да мълчат. Питах се защо никога не бяха дошли в моята Ферма. Нали бях назначен под фалшиво име. Нямаше начин да знаят, че съм точно аз.
Това нямаше значение. Отговорът на въпроса на Ниърли автоматично изплува в главата ми: