— Какви например? — попитах я аз. Не очаквах отговор, просто изстрелвах думи във въздуха, за да го пораздвижа. Ниърли поспря и рязко доля чашата си.
— Ами, като мен например — каза тя и остави бутилката. Изгледах я, без да казвам нищо, а тя сви рамене. — Не знам, мисля… струва ми се, че започвам да те харесвам, въпреки факта, че си безнадеждно глупав. Защо иначе смяташ, че ще стоя да слушам психологическите ти тъпотии, след като, както ти така очарователно сам изтъкна, бих могла да изляза на улицата, за да припечеля нещо?
Погледна ме с войнствено вдигната брадичка и за миг ми се стори, че я виждам в истинската ѝ същност: интелигентното лице, чистите очи, непредаваемият малко животински, но очарователен начин, по който седеше на стола. Не я виждах като приятел, жена, служителка на Хауи или нечия дъщеря. Виждах в нея Ниърли — необяснима, неподражаема и незаменима.
И в този момент, също така ясно, както я виждах в момента, си спомних как седях, опрял гръб на стената, в една стая на 72-ри преди пет години. Бях дал обет пред тялото на Хена. Бях се отметнал от толкова много други обещания. Да удържа на това бе най-малкото, което можех да направя.
Поклатих глава, а Ниърли скочи и ме сграбчи за реверите. Беше изненадващо силна, лицето ѝ бе напрегнато, а очите ѝ горяха. Тази жена просто четеше мислите ми.
— Тя е мъртва, Джек, и от онова, което знам, вината е само твоя. Наистина твоя, защото не си пожелал да се откажеш от нещо, а сега повтаряш същата грешка, само че този път ще убият теб. Мислиш ли, че тя би искала това да се случи? Мислиш ли, че това ще оправи нещата?
— Нямаш правото да използваш Хена по този начин извиках аз и освободих реверите си от клещите на пръстите ѝ. — Това изобщо не ти влиза в работата и Виналди не е трябвало да ти разказва тази история.
— Хена да върви на майната си! — викна тя. — Хена е мъртва. Изобщо не говорех от нейно име. Аз не искам ти да умреш.
— Не ме интересува какво искаш — отсякох аз и оставих думите да паднат като монети в кладенец без дъно.
— Говориш така, зашото съм проститутка, нали? — попита Ниърли. — Защото се продавам, за да преживея? Всички харесваме, когато една жена обича да се чука, но мразим да го прави с някой друг, така ли беше?
— Няма нищо общо с това — тихо отговорих аз и мисля, че казах истината.
— Добре тогава. — Тя допи последните капки от чашата си. — В такъв случай, Джек… защо не допиеш останалото вино сам? — Тя стана, дръпна кутията цигари от масата и ме погледна с непредаваем гняв. — Може би наистина ще е най-добре утре да отидеш и да направиш каквото си решил. В противен случай ще ти остане един много недостоен спомен, Джек… че си доизпил виното сам.
И тръгна към вратата. Внезапно станах — почувствах някакъв страх.
— Не си отивай така — примолих се и посегнах да я хвана за рамото. Тя се измъкна изпод ръката ми и продължи. — Не можем ли да бъдем приятели?
Обърна се да ме погледне, но лицето ѝ беше твърдо — лице на човек, когото не познавах.
— „Приятели“, Джек, не ме устройва. Имам приятели. Нямам нужда от повече. Онова, от което се нуждая, е някой, който да освети гората, така че да намеря място, където да отседна.
Примигнах.
— Как ти хрумна да се изразиш така?
— На кой му пука — сви тя рамене с безразличие. — Най-обикновена фраза като например: „Ей, ама ние можем да бъдем приятели“. — Тя ме изгледа и сякаш забеляза в мен нещо ново. Когато проговори пак, гласът ѝ беше малко глух: — Не, не искам да бъда твоя приятелка, Джек. Защото ти не ставаш за приятел. Макар и само заради това, че скоро ще си мъртъв, а покойниците никога не отговарят на позвъняването ти.
После обхвана лицето ми и силно ме целуна по устните. Целувката ѝ не беше нежна, нито ми се стори опрощаваща. Беше яростна и безкомпромисна, като перване с юмрук през зъбите.
— Сбогом и върви да се шибаш — каза тя и напусна живота ми.
Останах в офиса на Хауи до шест сутринта, когато отидох в банята. Изправих се пред огледалото и се избръснах, след което хвърлих принадлежностите си в кошчето за боклук: гел за бръснене, самобръсначка, гребен, четка за зъби. Внимателно огледах отражението си. Приличах на извънземен.