Лекарите пристигнаха. Оказа се, че им трябва Джени.
Заведох санитарите във втори тунел, опитвайки се безуспешно да преглътна буцата в гърлото си. Знаех добре, че Джени не е там, но исках да отдалеча неизбежното колкото можех повече. След пет минути пантомима санитарят ме блъсна в стената и насочи пистолета си в корема ми.
— Къде е? — изръмжа той. Зад изненадващия изблик на гняв имаше нещо повече от вродена тъпота и аз започнах да се досещам, че Джени е близнак на явно доста важна личност.
Влязохме в първи тунел. Минах покрай Дейвид и Суедж, които стояха на известно разстояние един от друг, обърнати с лице към стената. Санитарят ритна Суедж в бедрото и после се пресегна да я стисне за гърдите. За миг видях врата му пред себе си, наведен в идеалното положение за нанасяне на смъртоносен удар. Не се възползвах. Не можех, колкото и да ми се искаше. Суедж се стегна за момент, после се обърна и го погледна с очи, толкова изпразнени от разум, че санитарят отскочи отвратен. Едва не се усмихнах: Суедж знаеше как да се държи. Беше го разбрала по-добре от Дейвид, който издаваше самоконтрола си, продължавайки упорито да гледа в стената. Бях раздал на главните резервни части от облеклото си и малко по малко те бяха свикнали с тях. Да си облечен не е най-близко до това как ни е създала природата, но за тях то бе белег за принадлежност към света извън синята мъгла.
Накрая разбрах, че нямам избор. Посочих Джени и санитарят внимателно я огледа, преди да я издърпа от тунела. Опипваше я с такова сладострастие, че се зарадвах на необичайната припряност на лекарите тази вечер.
Един от тях ни пресрещна на път за операционната и с жест, издаващ нетърпението му, ни подкани да побързаме. Опитах се да кажа скришом нещо на Джени, когато вратата се затваряше, и после се върнах по коридора със свити юмруци.
Минах покрай Ратчет. Дроидът, както обикновено в такива моменти, чакаше пред залата, в случай че след операцията има специални инструкции. Бяхме свикнали да разменяме по някоя реплика в тези ситуации, повече изразявайки безпомощността си, но онзи ден не си казахме нищо. Никой от двама ни не беше в настроение.
Върнах се в контролната зала, налях си уиски и зачаках новините — можеха да бъдат само лоши. През тези последни за мен минути във Фермата мозъкът ми обработваше алтернативите, а съзнанието ми рисуваше онези части, които можеха да вземат от Джени, без да я обезобразят до неузнаваемост. Става от пръст, може би. Сухожилие от по-маловажно място. „Само не очите — молех се в душата си, — те са толкова красиви!“
И изведнъж се разнесоха викове и звук от някакъв удар. Секунди по-късно дроидът медик изхвръкна през вратата на операционната в контролната зала и изскочи навън, без да ме погледне. Проследих го озадачено и инстинктивно се затичах натам. Когато стигнах до завоя, видях Ратчет да се носи на пълен ход по коридора към мен, влачейки Джени, която изглеждаше замаяна и ужасена. Вратата на операционната беше заключена и чух лекарите да блъскат по нея отвътре. Джени се спъна и залитна към мен, така че я подхванах.
— Какво стана? — попитах аз.
— Проговори — обясни ми Ратчет.
Джени страхливо се дръпна от мен. Опитах се да смекча изражението си и дори се усмихнах. Едва ли съм изглеждал много убедително.
— Вината не е нейна — бързо допълни Ратчет. Близначката на Джени била пострадала при пожар и имала поражения на вътрешните органи в добавка към обгарянията от трета степен, обхващащи осемдесет и пет процента от тялото ѝ. Джени нямало да преживее подобна операция. Щели да я използват на един път, да я… одерат и изкормят. Хирурзите набързо обсъдили как да го направят, а Джени, пристегната на масата, ги слушала. Те нито за миг не допускали, че е в състояние да разбере ако не подробностите, поне същността на онова, което си казвали. Операциите върху резервни никога не се правят под упойка и когато главният хирург се навел над нея, за да ѝ инжектира мускулен парализатор, Джени позволила на две думи да се изплъзнат през устните ѝ:
— Моля — казала тя. — Недейте!
Две къси думи, само дето не трябвало да е в състояние да говори. Ратчет — той подслушвал зад вратата — моментално нахълтал вътре, блъснал хирурга, сграбчил Джени и побягнал.
Също като мен разбирал отлично, че това е краят.
— Джек — проговори неочаквано дроидът и когато се обърнах, видях санитаря да тича към нас с пушка помпа в ръце. Дръпнах Джени и Ратчет в другия коридор. — Какво ще правим?