Влезлият мрачно мълчеше.
— Добре де… Значи пречки няма… Да… Ще ви зачислим. Те мустаците ме подведоха…
Влезлият злобно мълчеше.
След още седмица пийналият магазинер Карасев се приближи към мрачния Врангел с цел да се пошегува.
— Здраве желая, ваше превъзходителство — подхвана той, козирува и смигна на околните. — Е, как се чувствате? Как ви се вижда при Съветската власт и изобщо тук у нас, в РеСеФеСеРе?
— Я се разкарай! — каза мрачно Врангел.
— Много сте лют, господин генерал — продължи Карасев, — леле–е–е, много стелют! Страх ме е да не ме разстреляш. Понеже за него е нищо работа, спипал пролетария и…
Врангел замахна и така халоса Карасев в зъбите, че на оня му изхвърча фуражката.
Наоколо се засмяха.
— Бе ти к’во налиташ, гадино перекопска? — каза с треперещ глас Карасев. — Аз съ шигувам, пък ти…
Врангел извади от джоба някакъв документ и го навря под носа на Карасев. Накачулиха документа и зачетоха:
„…Предвид на това, че за мен направо живот няма, моля съдбоносното ми презиме да бъде сменено с многоуважаемото ми фамилно име по майка — Иванов…“
Встрани с химически молив беше написано: „Да се удовлетвори“.
— Ама че си прасе — захленчи Карасев. — Ти що ме удари?
— А ти ни съ подигравай — чу се неочаквано в тълпата. — Иванов, ще черпиш.
Библиофетчия
На една от гарите библиотекарят във вагона-читалня е в същото време и бюфетчия в Ленинския кът.
— Запейте! Ей там има свободна маса. Веднага ще я забърша. За вас биричка или книжка?
— Библиофетчията Вася пита какво ще обичаме… Книжка или биричка?
— За мен… ти… титрадка и бутерброд.
— Тетрадки… не продаваме.
— Ах вие… вотр маман… вашата–та–та…
— Молим с неприлични думи да не се изразявате.
— Аз изра… из… разявам протест!
— Издокарай ни, половин дузинка, миличък!
— „Азбуката“, съчинение на другаря Бухарин, имате ли я?
— Съвсем пресен, току-що го получихме. Герасим Иванович! Бухарин — веднъж! И половин дузина светло!
— Чирози, хайверче.
— За вас чирозчета?
— За нас нещичко за четене.
— Какво да е?
— Ами Гогол може.
— За вкъщи? Не, не може. За вкъщи книга не даваме. Хапнете, тоест четете тук.
— Шницел съм поръчал. Много ли ще чакам?
— Ей сегинка. Капнах. За „Ерфуртската програма“ изтичаха до мазето.
— Наште уважения!
— Урра! От заранта сме тук. За ваше здраве четем!
— Аха, затуй ви гледам, че си плетете езиците. С какво направихте главите?
— С критика Белински.
— Наздраве за критика!
— За вашия председател на Ленинския кът! За нас, ако обичате, чифт от мартенската.
— Нямате? Ей! За нас шунка, а за моя малчуган нещо комсомолско, поучително.
— История на движението мога да ви предложа.
— Добре де, дай движението. Да чете детето.
— Аз от писателите най–много Трехгорни го обожавам!
— Известен човек. На всяка стена, че и на всяка бутилка е напечатан.
— Като орел се носи нашият Герасим Иванович.
— Благодетел станах! На всеки угоди, на всеки поднеси…
— Ангеле наш!
— Герасим Иванович, от група читатели — нашето „урра–а!“
— Нямам време, братлета… Пий… тъй де, четете да ви е сладко.
— Ще умреш! И ще те за–ко–па–ят, и все едно не си живял…
— Ще си идеш… няма да възкръснеш… за приятелската веселба!
— Налей… Налей!…
Нов начин на книгоразпространение
Книгосъюзът в Харков е продал за опаковъчна хартия 182 пуда и 6 фунта книги, издадени от Народния комисариат по земеделието за разпространяване в селата. Освен това лавкаджиите са продавали по 4 рубли за пуд изданията на Съюза на украинските писатели „Плуг“.
В склада за книги нямаше жив купувач и продавачите стърчаха унило зад тезгяхите. Звънчето издрънча и се появи гражданин с разперена като ветрило рижа брада. Той каза:
— Здрасти…
— Мога ли да ви помогна? — попита го зарадван продавачът.
— Ами ще искаме на гражданина Лермонтов съчинението — каза гражданинът и леко хълцукна.
— Пълното събрание ли ще обичате?