Председателят ту ставаше, ту сядаше, сякаш в него имаше пружина.
— Давам думата! — викаше той, разперил ръце. — Другари, тишина!… Давам думата на… тишина, другари!… Другари!… Умолявам ви, изслушайте представителя на учрежденския комитет…
— Долу Микула! — крещеше масата, — разкарайте това пиянде!
Лицето на представителя цъфна на масата на президиума. На учкомското лице грееше доброжелателна усмивка. Масата се повълнува още известно време като океан и утихна.
— Другари! — възкликна с приятен баритон представителят.
Такова начало поласка изключително много масата.
— В стихове приказва!
— Благодетелю наш! — възкликна възхитено някаква бабичка и зарида.
Изведоха я и представителят продължи:
— Защо шумите толкоз, праведни витии?!4
— Заради Микула шумим! — отговори масата.
— Изхвърлете го! Позор!
— Другари, тъкмо за Микула искам да говоря.
— Правилно! Напопържай го тоя алкохолик!
— Пред нас възниква най–напред въпросът: наистина ли е пиян споменатият Микула?
— О–хо–хо–хо! — развика се масата.
— Добре де, пиян е — съгласи се представителят. — В това, скъпи другари, изобщо няма съмнение. Но сега пред нас възниква въпрос от социална важност: на какво именно основание е пиян уважаемият съюзен член Микула?
— Имен ден има! — отговори масата.
— Не, мили граждани, не е там работата. Коренът на злото е много по–дълбоко. Нашият Микула е пиян, защото той е… болен.
Масата застина като стълб сол. Червеният като рак Микула отвори едно съвсем мътно око и погледна ужасен представителя.
— Н–да, мили ми другари, пиянството си е истинска социална болест, каквито са туберкулозата, сифилисът, чумата, холерата и… преди да говорим за Микула, да се замислим какво нещо е пиянството и откъде се е взело? Навремето си, скъпи другари, бившият велик княз Владимир, получил заради любовта му към алкохола прякора Ясно слънчице, възкликнал: „Нашата веселба е в питието!“
— Добре го е казал!
— По–добре няма начин. Нашите историци са оценили по достойнство думите на незабравимия бивш княз и взели да си пийват по малко и да възклицават: „На пияница с акъл в главата двойна му е цената!“
— А с княза к’во е станало? — попита масата, заинтересувана от доклада на представителя.
— Умрял миличкият. За нула време си изгорял от водката — обясни със съжаление секретарят–всезнайко.
— Царство му небесно! — изписука някаква бабичка, — нищо че ней съвецки, пак си е светец.
— Лелко, недей да кадиш религиозен опиум на събранието — помоли я секретарят, — тук царства небесни няма. Продължавам, другари. По–късно, в буржоазното общество деветстотин години наред пиели всеки и всички, не били пощадени даже дечицата и сирачетата. „Ако искаш си пийни, но ума си не губи!“ — възкликнал прочутият поет от буржоазния период Тургенев. След което народният хумор създал редица пословици в защита на алкохолизма, като например: „На пияния морето му е до колене“, „Което на трезвия му е на ума, на пияния му е на езика“, „Не виното напива човека, а времето“, „В чужда шейна не сядай“ — и какви още?…
— „Чаят не е водка, много няма да изпиеш!“ — отговори крайно заинтересуваната маса.
— Точно така, мерси. „С половин кофа мож ли се напи?“, „Кокошката и тя пие“, „И да пиеш, ще умреш, и да не пиеш пак ще мреш“, „Налей, налей, другарю, и да вдигнем чаши!…“.
— „Кой зна–а–й какво ни чака…“ — подхвана пияният и заспиващ Микула.
— Другарю болен, ще ви помоля да не пеете на събрание — помоли учтиво председателят, — продължете, другарю оратор.
— „Да се помолим ний, — продължи ораторът, — да се помолим на твореца, ний чашката ще вдигнем, ще хапнем от мезето“, „Господине полицай, моля, тъй добър бъдете, в участъка ме отведете, нека там да си лежа, а не тука, в калта“, „Моля да не се изразявате с неприлични думи и да не давате бакшиш“, „Февруари на число девето, пих им от виното проклето“, „Всеки ден пресни раци“, „Хайде тумба-лумба, раз…“
— Къде?! — ревна изведнъж председателят.
Петима се измъкнаха изведнъж крадешком от редовете и се шмугнаха през вратата.
— Не издържаха речта — обясни възхитената маса, — много красноречиво ги убеди. Към кръчмата хукнаха, докато не са затворили.