— И тъй! — гърмеше ораторът, — разбирате колко дълбоко ни е разяла тази социална болест. Но не се притеснявайте, другари. Ето, да вземем за пример нашия прочут самороден талант от осемнайсети век Ломоносов, той много обичал да целува чашката, но пак станал първокласен учен и другар, комуто даже паметник са му вдигнали пред сградата на университета на улица Моховая. Мога да ви изредя още много изтъкнати примери, но не искам… Завършвам и пристъпваме към изборите…
Епилог
„… след което работническите маси избраха всеизвестния алкохолик за кандидат за месткома, а той още на другия ден цъфна, кьоркютук пиян на перона, забавляваше зяпачите с вицове и твърдеше, че пиенето е позволено, стига да не нанасяш вреда“.
Работата стига до 30 градуса
Общото събрание на транспортната комунистическа ядка на гара Троицк Сам.–Злат. не се състоя на 20 април, понеже някои партийци празнуваха Великден с пийване и побой на съпругите. Когато това произшествие се обсъждаше на следващото събрание, думата взе членът на бюрото на ядката и секретар на месткома и заяви, че пиенето е позволено, но трябва да знаеш и да умееш как.
Самотен човек седеше в помещението на комядката на гара Хикс и тъгуваше.
— Много, много странно. Събранието е обявено за пет часа, а сега е осем и половина. Момчетата взеха май нещо да закъсняват.
Вратата пусна още един.
— Здравей, Петя — каза влезлият, — кворум ли изобразяваш? Изобразявай. Гласувай, Петро!
— Нищо не разбирам — каза първият. — Банкин го няма, Кружкин го няма.
— Банкин няма да дойде.
— Защо?
— Пиян е.
— Не може да бъде!
— И Кружкин няма да дойде.
— Защо?
— Пиян е.
— Ами другите къде са?
Настъпи мълчание. Влезлият се перна многозначително с пръст по шията.
— Нима?
— Няма да крия от себе си горчивата руска истина — обясни вторият — всички са пияни. И Горошков, и Сосискин, и Мускат, и Корнеевски, и кандидатът Горшаненко. Закривай, Петя, събранието.
Те изгасиха лампата и изчезнаха в мрака.
Празниците отминаха, затова събранието беше пълноводно.
— Скъпи другари! — говореше Петя от подиума, — смятам, че такова положение на нещата е недопустимо. Това е позор! На Великден с очите си видях нашия уважаем другар Банкин, същият този Банкин дърпаше жена си…
— На разходка го бях задърпал, пиленцето си — обади се със сладък глас Банкин.
— Доста оригинално го дърпахте, Банкин! — възкликна негодуващо Петя. — Съпругата ви влачеше физиономия по тротоара, а косата й се намираше в уважаемата ви десница!
Сред трезвениците премина ропот.
— Исках да си взема нейна къдрица за спомен! — извика объркан Банкин, усещайки как партийната книжка е на път да напусне джоба му.
— Къдрица ли? — попита ехидно Петя, — не съм виждал някой да си взима къдрица за спомен като рита насред улицата жената в гърба!
— Това си е моя частна работа — отговори умърлушено Банкин, усетил явно ледената ръка на областния комитет върху книжката си.
През събранието премина ропот.
— Та значи според вас това си е ваша лична работа? Не, драги ми Банкин, не е лична! Това е свинщина!
— Моля, без обиди! — извика наглият Банкин.
— Вдигате скандали на публично място и с това хвърляте сянка върху цялата ядка! Давате лош пример на кандидатите и на безпартийните! Когато Мускат трошеше прозорците в жилището си и се заканваше да заколи съпругата — и това ли си беше негова лична работа? Ами когато срещнах Кружкин във великденски вид, тоест без десен ръкав и сподпухнало око?! Ами когато Горшаненко псуваше всички минувачи на майка, та улицата кънтеше — пак личен въпрос ли беше?!
— Вие интригувате срещу нас, другарю Петя — извика неуверено Банкин.
През събранието премина ропот.
— Другари. Позволете да взема думата — обади се изведнъж със звучен глас Всеизвестни (и нека името му остане живо за потомците), — аз лично съм против този въпрос да се поставя на обсъждане. Това се отхвърля, другари. Позволете да изложа своята гледна точка. Тук мнозина дебатират: може ли да се пие? Изобщо и въобще може да се пие, но трябва да знаеш как!