— Точно така! — викнаха задружно откъм алкохолното крайнодясно.
Трезвениците отвърнаха с ропот.
— Трябва да се пие тихо — заяви Всеизвестни.
— Именно! — извикаха пиещите, получили неочаквана подкрепа.
— Купил си, да речем, три бутилки — продължи Всеизвестни — и…
— Мезе!!!
— Ти–хо–о!
— … Да, и мезе…
— Краставичките са екстра за мезе…
— Ти–хо–о!
— Прибирал си се вкъщи — продължи Всеизвестни, — пуснал си пердетата, та шпионски очи да не нарушат домашното ти спокойствие, поканил си приятел, жената ще изчисти рибката, ти си седнал, свалил си сакото, сложил си водчицата под чешмата, да поизтръпне, а после си налял бавничко по глътка…
— Ама другарю Всеизвестни! — възкликна поразен Петя, — какви ги приказвате?!
— И ти никому не пречиш, и теб никой не те закача — продължи Всеизвестни. — Ех, може, разбира се, да възникнат недоразумения с жената, след втората бутилка например. Но и не ставай магаре. Бе не я влачи по улицата за косата! Кому е притрябвало? Жената обича да я бият вкъщи. И не я удряй по физиономията, защото на другия ден жената снове насинена из цялата гара и всички разбират. Бий я по разните съкровени места! Да не хукне случайно да се хвали?
— Браво! — завикаха Банкин, Закускин и Ко.
На водколюбивия край гръмнаха ръкопляскалия.
Петя стана и каза:
— Другарю Всеизвестни, откакто се помня, не съм чувал по–възмутителна реч от вашата, и имайте предвид, че ще осведомя за нея вестник „Гудок“. Това е нечувано безобразие!
— Олеле, колко ме уплаши! — отговори Всеизвестни. Ами хайде, осведомявай!
Краят на историята потъна сред виковете на събранието.
При изпълнение на свещени задължения
Документ, адресиран до ВЧ–25
От гара Алтир на Казанската жп линия
От фелдшерката Поденко
Довеждам до ваше сведение, че по време на мое дежурство на 15–ти юни т.г. в 7 ч. вечерта в болницата се е появил в нетрезво състояние представителят на учрежденската застрахователна каса А. К. Сергиевски, нахлул, без аз да знам, в родилното отделение, оттам минал в гинекологическото, където почнал да оглежда бельото на жените, като казвал, че е мръсно, крещял, изпоплашил болните, нарекъл дежурната фелдшерка свиня, а една от болните авантюристка.
В железопътната болница било приятно и тихо. Вечер. Оздравяващите болни се занимавали с четене на вестници и разни полезни книги. Край тежкоболните се суетели санитарки и фелдшерки.
От родилното отделение от време на време долитали стонове.
Там раждали.
С една дума, всичко било, както си му е редът — на прилично място.
Но ето — чули се шумни стъпки, после тихо хълцукане и в болницата се появил гражданин. Гражданинът бил сподирен от много силна миризма на бира, която се смесила с миризмата на йод и на хлороформ.
— Позволете… хъм… да разбера, къде ви е тук… хъм… родилното отделение? — попитал гражданинът със загадъчна усмивка.
— Защо питате? — осведомила се учудено фелдшерката.
— Желая да родя — обяснил гражданинът.
— Как тъй да родите? Вие сте мъж — отговорила фелдшерката, която не вярвала на ушите си.
— Вие п–пък сигурна ли сте? Хи–хи! Впрочем пошегувах се. П–по–шегувах се, пиленце — измърморил гражданинът и се опитал да хване фелдшерката за брадичката, но не я улучил.
— Не съм ви пиленце — отговорила плахо фелдшерката, поразена от самоувереното държане на посетителя, — а вие кой сте?
— Аз, м–миличка м–моя, съм представител на учрежденската застрахователна каса — обяснил скъпият гост.
— Та какво ще обичате?
— Ами ей сега ще разберете — изрекъл зловещо гостът.
Той отворил много пъргаво вратата за родилното и цъфнал там с цялата си хубост. Поразени от нея, родилките посрещнали посетителя с тъничък вой.
— Д–да не попречих? — докачил се гостът.
— Гражданино, излезте, какво правите! — казала ужасената фелдшерка.
— Доста странно, хъм… как тъй да си ида? Току–що дойдох и веднага да си ида?… А–а не, аз ще преглеждам сега бельото.
С тези думи посетителят направил пет залитащи крачки към крайното легло.