В родилното се вдигнал вой.
Леко стреснат, посетителят се олюлял като махало и заявил:
— Е, д–добре де. Като сте толкоз плашливи… аз… ще намина п–по–къ–къс–но.
Излязъл, минал в гинекологическото, отишъл до крайното легло и хванал одеялото.
Фелдшерката събрала кураж.
— Моля да спрете този преглед, тревожите болните.
— Ка–а–акво?! — попитал посетителят и на пламналото му лице се изписала ярост. — Ти к’во рече? Аз ли тревожа? Аз?! Аз?! Аз?! — от вратата занадничали главите на санитарките. — Аз?! Аз, членът на учстрахкасата, тревожа болните? Бе ти знаеш ли с тия твои забележки каква си?
— Каква? — попитала пребледнялата фелдшерка.
— Свиня си, ето каква!
Фелдшерката извадила носната си кърпичка и заплакала в нея.
— Вън! — изревал изведнъж посетителят на санитарките, че те в миг потънали вдън земя. След като унищожил по такъв начин нисшия персонал, алкохолният ревизор се насочил към средния персонал, а именно към същата фелдшерка.
— Ти знаеш ли как мога да те подредя? За двайсет и четири часа ще ми изхвръкнеш на улицата… И на тази улица ще пукнеш край някой плет… Петите ще ми ближеш и ще ме молиш за прошка. Н–но аз н–няма да ти простя!… Разбери, несъзнателна личност, че това е мой свещен дълг — да преглеждам болните и да установявам нуждите им. Те може да се оплакват от нещо!
— Гражданино — изплакал женски глас изпод одеялото, — махнете се оттук…
— Под кое одеяло го казаха?! — осведомил се страховито гостът. — Под това на райетата?! Млъквай, авантюристке!
Под одеялото на райета заплакали. После заплакали и под друго одеяло.
Ревизорът залитнал на място и казал:
— Чудесно, ама чудесно ме приехте. Така и ще го запишем. Ще видите вие как се обижда представител на страхкасата при изпълнение на неговите задължения. Ще ви покажа аз… къде зимуват раците…
И с тези думи „високият“ посетител напуснал болницата, изпроводен от задружен женски плач…
Къде отишъл — не зная. Във всеки случай, нека моят фейлетон му послужи за фенер в по–нататъшния му път.
Човекът с термометъра
На нашата гара един работник се разболя, пристигна докторът, сложи му термометър и го забрави, замина си с дрезината, а болният тъй сй и остана с термометъра.
1
Докторът беше капнал. Пристигна на гарата, прегледа пет души с гастрит. На единия предписа хлебна сода — три пъти на ден по чаена лъжичка сода, и на другия сода три пъти на ден по половин чаена лъжичка, на третия — веднъж дневно по четвърт чаена лъжичка, на четвъртия и петия за разнообразие през ден по лъжичка, шестият си беше счупил крака, двама страдаха от ревматизъм, един — от запад жената на стрелочника се оплакваше, че й се присънвали покойници, на двама не им бяха дали помощ по болест, пътна работничка неочаквано беше родила…
С една дума, като дойде време да се качи на дрезина в главата на доктора се въртеше само едно: „Време е за зелевата чорба, направо съм капнал…“
Хубаво, ама дотичаха да кажат, че човек се е разболял. Докторът само тихо изпъшка и хукна при болния.
— Та–ака. Покажи си езика, гълъбе. Лош ти е езикът! Кога се разболя? На 13–ти? 15–и?… А, на 16–и… Добре, тоест лошо… На колко си? Тоест исках да попитам: коремът боли ли те? А, не те боли?… Боли те?… Тук боли ли?
— О–ох…
— Чакай, чакай, не викай. А тук?…
— Ох–ох–ох…
— Чакайте, не викайте.
— Дрезината е готова — чу се иззад вратата.
— Ей сега, минутка… Глава боли ли те?… Кога те заболя? Тоест исках да попитам: кърши ли те в кръста?… Аха! Ами колената?… Да ти видя коляното. Смъкни ботуша де!
— Аз миналата година…
— А тази?… Така… А следващата?… Уф, по дяволите, исках да попитам: а по–миналата?… Сельодка няма да ядеш! Разкопчай ризата. Вземи термометъра. И гледай да не го счупиш. Служебен е.
— Дрезината чака!
— Сега, сега, сега!… Само да напиша рецептата. Инфлуенца имаш, чичо. Ще ти дам три дена отпуска. Как ти е презимето? Тоест исках да попитам: женен ли си? Ерген? Пол?… Уф, по дяволите, тоест исках да попитам: застрахован ли си?
— Дрезината чака!
— Ей сега! Вземи рецептата. Ще пиеш прахчетата. По едно прахче. Сельодка няма да ядеш! Е, довиждане.
— Покорно ви благодаря!
— Дрезината…
— Да, да, да… Ида, ида, ида…