Всички погледи се втренчиха в пежеера.
— С удоволствие бих го обяснил на жадуващия оратор — заговори изтежко пежеерът, — ако той не правеше впечатление на очевидно увреден човек. Има ли смисъл да обяснявам на увреден? Ако съдя по това колко тъпо ме гледа, той обясненията ми няма да разбере!
— Той трябва да бъде настанен в колония за увредени — обади се басът, който обичаше да насъсква борците един срещу друг.
— Точно така, другарю! — потвърди пежеерът. — Наистина, ако дадена работа се изпълни докрай, тази работа ще е свършена сто на сто. Така ли е? Но ако свършим освен това още нещо, ще се добавят допълнителни проценти, нали така? Прав съм, нали?
— Абсолюман! — потвърди басът.
— Та ето, ние значи, освен полагащите ни се сто процента, сме изработили и отгоре! Това задоволява ли ви, уважаеми сър? — попита пежеерът увредения оратор.
— Бе защо ще питате увреден човек? — обади се басът. — Ти с него изобщо не разговаряй, ти мен питай. Мен дали ме задоволява!
— Следващият оратор е Фиусов — покани го председателят.
— Не, не искам — обади се Фиусов.
— Защо? — попита председателят.
— Ами ей тъй, нещо не ми се ще — отговори Фиусов, — отказвам се.
— Момче, шубето ли те хвана?! — попита вездесъщият бас.
— Хванало го е! — потвърди залата.
— Е, тогава Каблуков!
— Отказвам се!
— Пелагеев!
— Не. Не ща.
— И аз не искам! И аз! И аз! И аз! И аз! И аз! И аз!
— Списъкът на ораторите е изчерпан — заяви унило председателят, недоволен от отслабналото оживление. — Значи никой не желае да възразява?
— Никой! — отговори залата.
— Браво, бис! — гръмна басът от балкона. Пежеер, поздравявам те. До един ги тушира. Ти си световен шампион!
— Състезанието по борба завърши — отбеляза председателят, — искам да кажа… закривам заседанието!
И заседанието шумно бе закрито.
Музикално-вокална катастрофа
На мръснокафявата стена на локомотивното депо висеше бял плакат, а край него се трупаше възхитена тълпа.
И нищо чудно: на плаката беше изписано:
Железничари!
Внимание!
В понеделник, на 26 април, в 16,30 часа, в локомотивното депо при работилниците на името на др. Урицки ще се състои
Общо събрание
Дневен ред:
1. Отчет на месткома.
2. Обсъждане на поръченията за новия местком.
3. Преизбиране на месткома.
Свири оркестърът на духовата музика!
Ден след появата на споменатия плакат, а именно в сряда, във вагонно–ремонтната работилница заседаваше вагонният местком.
— Е, Петя, при тях как мина? — попита мрачният председател секретаря.
— Абсолютно присъствие — отговори Петя, — техните се довлякоха сто на сто, и от нашите имаше с пропуски петдесетина, слушаха оркестъра.
— Ах, тия хитреци, ах, тия шмекери — разстрои се председателят, — виж ги ти ментърджиите ниедни!
— Изобщо не са хитреци — обади се членът на месткома другарят Практични, — ами просто техният председател Седулаев е умна глава! Знае на каква стръв кълве масата! А ние си седим и се разкисваме. На предишното ни събрание колко души дойдоха?
— Седемнайсе души — отговори секретарят Петя.
— Ето на, а хората ни са две хиляди! То и седемнайсетте се събраха само защото заключих овреме вратата към дърводелския цех и не можаха да офейкат!
— Та значи какво предлагаш? — попита разтревожено председателят.
— Предложението е просто — заяви Практични, — трябва да ги надцакаме!
— Хем ще видиш как ще ги надцакам! — извика председателят, запален от думите на Практични. — Ще му докажа аз на музикалния директор Седулаев, че враната със сокола не може да се мери! Той на месткома на вагонното на малкия му пръст не може да се хване! Такова чудо ще направя, че славата ни ще се разнася из целия Съюз… Вземайте, братлета, листа — ще измисляме.
На другия ден, а именно в четвъртък, на мръсната стена на вагонното депо висеше плакат дълъг три сажена:
До всички, до всички, до всички!
Утре, в петък, в 8 часа вечерта, в сградата на вагонното депо ще се състои грандиозно музикално–вокално общо събрание с участието на най–добрите сили сред артистите и месткома, прочути в Европа и Азия.
Програма:
1. Доклад за международното положение. Ще изпълни любимецът на публиката баритонът и председател на месткома Хилякин.