2. Валс из „Фауст“ — оркестърът на местния театър.
3. „Взаимоспомагателната каса“ — водевил с грим и костюми ще представят артисти.
Действащи лица:
Председател на бюрото на касата — артистът от музикалната комедия Греков.
Клиент — артистът Ярон.
Антракт с бюфет и напитки.
4. За пръв път в СССР!!!
Доклад за майчинството ще изнесе Черната маска.
Неизвестният? Кой е той?!
Който се сети, ще получи награда във вид на гола жена от теракота и аквариум със златни рибки.
5. Отчет за дейността на бившия местком — жива картина в черно кадифе под съпровода на погребален марш от др. Шопен.
6. Избор на нов местком. Всеобщо веселие. Избраните ще получат награди уж за красота. Участва цялата зала. Море от смях.
7. Текущи въпроси и романси на световноизвестния артист Дмитрий Смирнов!
8. Лупинг — ще изпълни на велосипед председателят Хилякин.
Бюфет, серпантини, танци до 6 часа сутринта.
На рояла маестро Океанчик.
Вход — петаче.
Децата и червеноармейците плащат половината.
АНОНС!!!
На следващото общо събрание — бой с бикове.
Човешкият ум не може да побере онова, което ставаше в петък във вагонното депо. Събиращо обикновено две хиляди души, то събра две хиляди и петстотин. Насядали бяха на четирийсет реда табуретки, по первазите и на пода, на струговете, а на куките висяха на гроздове момчетията. С дишането си хората вдигаха облак пара.
Отдалеч долиташе грохот — съседите от локомотивното депо трошаха стъклата, напираха да влязат на общото събрание.
— Ние да не сме случайно по–долни от вагонните?! — викаха те. — Кой не иска да влезе на общо събрание за петаче!
Конната милиция свиркаше и увещаваше:
— Другари, проявете съзнание, няма да е последното събрание, ще се вредите, елате на боя с бикове…
— Откъснаха се от масите! — виеха локомотивците. — Техният вагонен местком мисли само как да достави удоволствие на работниците: или ще са избори, или събрание свикват, а нашите спят дълбок сън!
— Другари! Какво правите?!
Вътре в депото, на подиума, издигнат в доменната пещ, стоеше артист във фрак и пееше ли пееше — като славей:
— Вярно! Правилно! — крещяха вагонните. — Бис, бис, бис!
— Страх ме е само таванът да не се напука — съскаше Хилякин с панделка в петлицата, — викни работниците да опънат телта за лупинга.
— Смир–нов!!! — викаха машинистите.
— Смир–нов!!! — викаха работниците.
— Троши прозорците — викаха отвън локомотивците. — Да им подпалим театъра!!!
— Другари! — крещеше милицията.
В два часа през нощта във вагонното депо цареше благоговейна тишина. Беше празно. Само на бившия подиум лежеше някой, покрит с чаршаф, а до него стояха унилите членове на месткома, Петя — секретарят и същата милиция, но вече спешена.
Пишеха протокол.
Уважаемият председател на месткома на работниците от вагонното депо Хилякин падна при изпълнение на лупинг от височината на депото и, като си удари главата в публиката, умря чрез счупване на гръбначния стълб. Мир на праха ти, неуморни труженико и организаторе.
В депото се разсъмваше.
Пияният локомотив
На гара… пие, с малки изключения, целият колектив, от стрелочника до дежурния по гара включително…
Бързият влак приближаваше със страховит писък. Както навлизаше в стрелката, могъщият му локомотив изведнъж потрепери, после подскочи, после взе да се олюлява, като да размисляше на коя страна да падне. Машинистът изскимтя от ужас и така натисна спирачките, че в тоалетната на първия вагон се спука прозорец, а в ресторанта петима пътници се изгориха с горещ чай. Влакът спря. Машинистът подаде разкривено лице през прозореца.
На балкончето на стрелочната будка стоеше каталясал човек само по бельо и с аленочервено лице. В лявата си ръка държеше мръсен зелен флаг, а в дясната сандвич с пушен салам.
— Ти полудя ли, бе?! — изрева машинистът и размаха ръце.
От всички прозорци се подадоха пребледнели пътници.
Човекът на балкончето изхълца и благодушно се усмихна.