Касиерът се опита да протестира. Чух резкия му като на скорец глас:
— Няма да дам на вашия Чинизели ни копейка. И без туй вече е надвзел шейсет рубли.
— Дайте му, дайте му — заповяда завеждащият.
И касиерът ми отброи злобно една пращяща и блестяща банкнота от десет рубли и втора, тъмна и с пукнатина в средата.
Десет минути по–късно седях под сенчестите палми на Филипов, скрит от погледите на света. Пред мен сложиха дебела халба бира. „Да се опитаме — казах на халбата, — ако не живнат след бирата, значи — край. Значи моите полукълба са умрели от писането на разкази и няма да се събудят. Ако е така, ще изям двайсетте рубли и ще умра. Да ги видя тогава как ще си върнат от мен, вече покойниче, аванса.“
Мисълта ме разсмя, отпих глътка. После втора. При третата в слепоочията ми изведнъж се размърда животворна сила, жилите се издуха и спаружилите се жълтъци набъбнаха в кокалената си кутия.
— Живи? — попитах аз.
— Живи — прошепнаха те.
— Е, сега съчинявайте разказ!
В това време се приближи куц продавач на джобни ножчета. Купих едно за рубла и петдесет. После дойде един глухоням и ми продаде две пощенски картички в жълт плик с надпис: „Граждани, помогнете на глухонемия“.
На едната картичка имаше елха в сняг от памук, на другата поръсен с бисерен прах заек с аеропланни уши. Любувах се на заека, а в жилите ми течеше пенлива бирена кръв. Навън сияеше жега, асфалтът се топеше. Застанал пред входа на кафенето, глухонемият говореше ядосано на куция:
— Я се пръждосвай оттук с тия ножчета, дим да те няма. С какво право продаваш в моя Филипов? Върви в „Елдорадо“!
„Да речем — така започнах запалено: — Улицата гърмеше, с разбойническо подсвиркване профуча мотоциклет. Лъскав жълт ковчег с дебели стъкла (автобус)!…“
„Чудесно начало — одобриха оздравелите полукълба, — поръчай още бира, подостри молива, давай нататък… вдъхновение, вдъхновение.“
След няколко мига вдъхновението долетя откъм подиума под съпровода на военния марш на Шуберт–Таузиг, ударите на чинелите, звъна на среброто.
Аз пишех разказ за „Илюстрация“, полукълбата пееха под съпровода на военния марш:
Жега! Жега!
Чашата на живота
Весел московски разказ с печален край
Откровено, с ръка на сърцето, ще ви кажа, гражданино, загивам си заради проклетия Пал Василич… Съблазни ме с чашата на живота, а после ме предаде, подлецът!…
Та стана така, значи. Седя си аз тихо и мирно у дома и се занимавам с калкулация. То само думата му е калкулация, понеже заплатата ми е всичко на всичко двеста и десет. Петдесет си слагам в джоба. И пресмятам: до първи са десет дена. Та по колко, значи? Ами петачка на ден. Правилно. Мога ли да изкарам? Мога, но само с калкулация. Чудесно! Изведнъж вратата се отваря и влиза Пал Василич. Леле, мале: кожухът му страхотен, калпакът и той. Виж го ти мръсника, рекох си! Лицето му зачервено и ми лъха на портвайн. Зад него допълзя още някакъв, и той изтупан.
Пал Василич веднага ни запознава:
— Запознай се — наш човек, от тръста.
Че като удари калпак в масата, като викна:
— Капнал съм, приятели! От пуста работа бял ден не виждам! Искам да си поема дъх, да прекарам вечерта с вас! Хайде, приятели, да пием от чашата на живота! Да вървим! Да вървим!
Да де, ама моите пари колко са? Нали ви казах: петдесет. Аз съм деликатен човек, на аванта не съм свикнал, а с петдесетте закъде съм? И са ми последните!
— Нямам пари… — му рекох.
Той като ме изгледа.
— Голямо си прасе — вика, — приятел ще обиждаш, така ли?
Е, рекох си, като е така… И тръгнахме.
Едва бяхме излезли, и почнаха едни чудеса. Портиерът тъкмо чистеше тротоара. Пал Василич право при него, дръпна му лопатата и взе той да чисти.
— Аз съм интелигентен пролетарий! — крещи. — Мен от никаква работа не ме е срам!
Минава някакъв другар и той право по галоша му — хръц! И го сряза. Портиерът изтича при Пал Василич и си дръпна лопатата. Пал Василич като се развика:
— Другари! Помощ! Отговорен другар бият, мен бият!
Стана, разбира се, скандал. Събраха Се зяпачи. Виждам аз, че лошо ни се пише. Хванахме го с оня от тръста под мишниците и хайде — в първата врата. Да, ама на вратата пише: „… сервираме и вино“. Другарят подире ни, с галоша в ръка.