Не мога ти каза колко жени се събраха, излезе най–сетне и комендантът и рече: я по–кротко, Ана Тимофеевна, че за такива думи, знаете ли, се… А що се отнася до вашата дъщеря, тя заслужава пълното уважение на пролетариата в нашия блок, задето води с помощта на Въздушния флот борба с капитала на Маркс. А вие, Ана Тимофеевна, ще ме прощавате, ама сте скандалджийка и трябва валерианови капки да пиете. Оная като побесня, и на коменданта: ти си ги пий, ако ти е омръзнала водката.
Че като се разсвирепя оня ми ти комендант: аз, рече, жено мърлява, за двайсет и четири часа ще те изселя от къщата, като аероплан ще ми излетиш за джендемите. И взе да тропа с крака. Тропа, тропа, но изведнъж дотича Манка и вика: Ана Тимофеевна, обувките се намериха.
Оказа се, че не била блондинката, ами Сисоич, любовникът на майчицата ги отнесъл да ги сменя за домашна ракия, пък Манка…
— Да! Да! Влезте! Какво има, другарю?
— Парите за електричеството, ако обичате, трийсет и пет милиона.
— Брей! Пет, десет…
— Това нищо не е. Другия месец ще са сто. Московското обединение на електростанциите взима заеми. Лихвите растат. Електроенергията подире им. Довиждане. Вие от духовното съсловие ли сте?
— Но моля ви се! Нали виждате… панталон нося…
— Хе–хе — то за пред хората. Управлението събира сведения за списъците. Та срещу името ви ще пиша: трудещ се елемент.
— Точно така. Моите почитания…
— Ножове, ножици точа–а–а!…
— Хвърли му пет милиончета, дано млъкне.
— Да, ама зад него и латернаджия се носи…
— Е, аз да вървя… Закъснявам… Ще се прибера в пет или в осем!…
— Млечице да ви налея?… Братчета, сестричета, смилете се над нещастния инвалид… Ягоди. От сорта нобел, много са вкусни… Пресни френски франзели… Цигари „Червена звезда“. Кибрит… Обърнете внимание, граждани, на окаяното ми състояние!
— Файтонджията! Свободен ли си?
— Заповядайте… Рубла и петдесет! Ваше сиятелство! Рубла! Господине! Возил съм ви! Седемдесет копейки! Ще летим! Конят ми е бърз, ваше високоблагородие! Къде да ви закарам? Рубла и половина!
— Двайсет и пет.
— Трийсет копейки… Ех, ваше сиятелство, овесът.
— Ти къде бе? Ще те науча аз тебе как се изпреварва!
— Нали виждате, ваше превъзходителство, какъв ни е файтонджийският хал.
— Ей, дръж го! Хак му е. Да не скача в движение!
— Крадец?
— Ами, не. Скочи в трамвая в движение. Сега петдесет милиончета глоба ще му друснат.
— Тук. Стой! Здравейте, Алексей Алексеич.
— Разбрахте ли за Праскухин? Завчера е свил двайсет и пет златни рубли. Пратили ги от отдела, той се разписал и, разбира се, дим да го няма. Вчера се явява на завеждащия гол като сокол. Оня му казал — давам ви шест часа да ги възстановите. Да де, ама пита се — откъде? Да не ги напечата? Та сега го издирват.
— Но моля ви, аз преди малко го видях в трамвая. Натоварен с пакети и бутилки…
— Нищо чудно. Отивал е при жена си на вилата, да си отдъхне. Не се тревожете. И на вилата ще го спипат. Месец няма да мине и ще го хванат.
— Ало… Да, аз съм… Още не е готово. Добре… В отговор на заявлението ви с входящ № 21580 относно организирането в губернския отдел на фонд за взаимопомощ ви съобщавам, че като се има предвид, че губернската каса… Машинописките свободни ли са?… На заседанието на губернския профсъюз на трудещите се от просветата бе обърнато внимание, че, запетая… написахте ли?… че издаденото, запетаята е пред, а не след „че“–то, че издаденият от Московския отдел за народно образование циркуляр, разпратен в районния и губернския отдели за народно образование… утвърден и от губернския подотдел за социално възпитание… Ало! Не, затворете телефона…
— Бях ви пратил един поет от провинцията.
— Да, и си беше свинщина от ваша страна… Вие, другарю? Дайте да видя…
— Вижте какво, другарю, стиховете са хубави, но списанието ни е само за ученици, за народното образование… Наистина не мога да ви дам съвет… списания много… Опитайте… Капнал съм от умора и нямам пари… Какъв аванс сте ми писали, колко казахте? Оле–ле! Хайде, закръглете ги на петстотин… Триста? Добре де. Аз излизам сега по работа, та предайте ръкописите си на секретаря… Файтонджията! Десет!…