— Помогнете, господине, на сирачетата…
— Стой! Здравейте, Семьон Николаевич!
— В касата няма ни копейка.
— Но моля ви се… Защо така изведнъж… Още дума не съм обелил…
— Ами като сте ми петият за днес. Капитан подир капитана. Юрий Самойлович подир Юрий Самойлович…
— Зная, зная… Ами патриархът, а?
— Капитанът отиде да го интервюира…
— Интересно… Впрочем за патриарха какъв аванс ще взема?… Двеста? Не, триста… файтонджия! Двайсет копейки… Стой! Не, граждани, честна дума, аз само за минутка, служебно. Освен това довечера имам бърза работа… Е, хайде, само за малко… Те са на общо събрание… Добре де, ще ги изчакаме и ще вземем и тях… Стой!…
Охо–хо!… Веднага ще съберем две маси… Слушам… Раци ни докараха… Чудесни… Граждани, какво ще кажете за раци? А?… Половин дузина… И бира „Тьохгорная“ половин дузина. Или не, хайде да не те разкарваме пак, дай направо дузина!… Господа! Нали се разбрахме… за малко…
Ама моля ви се… Моля ви се… чуйте го — какво пее?…
А! Това вече е друга работа. За ваше здраве, братя писатели!… Седем пъти зелева супа по московски!
Бе какво си го е навил тоя пълководец? Великата френска… Ами раците, раците! За пръв път виждам…
Бис! Бис! Мале, колко народ! Ама моля ви се… това пък какво значи? Та това е Праскухин! Къде?! Ей там, в ъгъла. С дама! Чудеса!… Е, значи още не са го хванали!… Гражданино! Още половин дузинка!
Хармониката си я бива! Отивам на Волга! Преуморих се! Ще си намеря безплатен билет и ще ми видите опашката, понеже съм капнал!
Майчице, изхвърлят някого!
— Хич даже не ме интересува, че си герой на труда!!! А… а!
— Граждани, ще ви моля с неприлични думи да не се изразявате…
— Граждани, дали да не си поръчаме червено напараули?
— А? Хайде, давай! За малко… Насам! Стоп! Шишчета седем пъти…
— … Абе с трамвая… Ама за половин час!… Бе я го зарежете, утре ще го напишете!…
— Невероятно зрелище! Борба на световния шампион с жива мечка… Бис! По дяволите! Той да не е неуловим случайно? Ей го ей там! В ложата!… Майчице, дванайсет и половина! Файтонджия! Файтонджия!…
— Три рублички.
— … ами чудесно! Чудесно!
— Миличка! Кълна ти се, общо събрание. Нали разбираш. Общо събрание и мърдане няма. Не може!
— Виждам, че ти и сега не можеш прав да стоиш!
— Пиленце. Честна дума. Та какво исках да кажа? А, да. Ти за Праскухин разбра ли?… Стана ли ти ясно? Двайсет и пет златни, а той си седи в ложата, знаеш… Абе счетоводителят ни… Брюнетът…
— Я по–добре си лягай. Утре ще поговорим.
— Права си… Та какво исках сега? Да, да си легна… Правилно. Лягам си… но те умолявам да ме събудиш, непременно да ме събудиш, да ме вземе дяволът, в четири и десет… не, в четири и пет… Започвам нов живот… От утре.
— Чували сме ги тия. Заспивай!
Тайните на Мадридския двор
В стаята, осветена от газена лампа, седеше чиновникът от Втора ремонтна организация Угрюмий и казваше на госта си, чиновника Петухов:
— Добре сте си вие, дяволи недни! Живеете си в Киев. Имате си там разни древности, светини, манастири, театри и кабарета… а в тоя затънтен Полоцк — само кал и свине. Вярно ли е, че там при вас ги подновявали тия… куполите де?
— Лъжа — отговори басово Петухов, — нали ходих да гледам на пазара за сено. Купол като купол. Туй женорята са го измислиш.
— Лошо! — въздъхна Угрюмий. — Храмовете се рушат, а Господ пръста си не мърда… Ето, Спаският манастир например… Съвсем се е сринал. Ама по небето съветски пари не растат — това е най–лошото.
Угрюмий въздъхна, разбърка с лъжичката мътния чай и продължи:
— Та за съветските пари. Няма, няма и току изведнъж — бам — и ти се изсипят на главата. При нас например с тези парични знаци невероятна история стана. Бяхме направили заявка за май за четири милиона двеста и една хиляди и няколко копейки за две хиляди и седемстотин работници, а центърът да вземе да ни отпусне четири милиона седемстотин и трийсет хиляди — тоест всъщност за предишните осемстотин и седемнайсет души.
7
Редовете за Наполеон са неточен цитат от стихотворението на Хайнрих Хайде „Гренадирите“. Тук — в превод на Димитър Статков.