Выбрать главу

— Н–да, сериозни неприятности… — съгласи се Петухов.

Двамата замълчаха. Зеленият абажур оцветяваше лицата им в зелено и двамата чиновници приличаха на тайнствени гномове. Лампата бучеше зловещо.

Силно действащо средство

Пиеса в едно действие

Ако К. Войтенко не си получи заплатата, „Гудок“ ще прати пиесата на „Малий театър“ в Москва, където ще я поставят.

Действащи лица:

Клавдия Войтенко, учителка на неопределена възраст. С кожух и калпаче, държи някакви документи.

Човек от кримския отдел „Култура“, на средна възраст, симпатичен. Носи рижава куртка и същия цвят панталони.

Разсилен в отдел „Култура“, 50–годишен.

Сцената представлява кабинета на кримския отдел „Култура“. Задимено, тясно, отвратително. Врата. На преден план бюро с телефон и мастилница. Над бюрото три надписа: „Ако си дошъл при зает човек загубен си“, „Работата си свърши и добре си почини“, „Ръкостисканията се отменят веднъж завинаги“.

Културотделовецът седи зад бюрото и се взира замислено в залата. Разсилният е седнал до вратата. Обед е.

Разсилен. О–хо–хо… (Кашля.)

Пауза.

Вратата се отваря и влиза Войтенко.

Разсилен. Къде? Къде? Кого търсите?

Войтенко. Той ми трябва. (Сочи с пръст културотделовеца.)

Разсилен. Заети са, не може.

Войтенко. Трябва ми. (Сочи с пръст културотделовеца.)

Разсилен. Заети са. Не може.

Войтенко (притеснено). Аз ще почакам.

Разсилен. Седнете тук, но тихо.

Войтенко сяда на стола. Пауза.

Войтенко (шепнешком). С какво е зает? Жив човек няма.

Разсилен. На нас не ни е известно. Знам ли, може да мислят… Кое как да стане…

Пауза.

Войтенко. Миличък, трябва да хвана влака. Ще закъснея. Да беше му казал…

Разсилен. Добре де. Ще му доложа.

Отива до бюрото и кашля. Пауза. Кашля.

Културотделовец (опомня се). Махай се, Афанасий, писнало ми е от теб! (Замисля се.)

Разсилен (връща се). Ето на… нали ви казах,… бе я се омитайте.

Войтенко (развълнувано). Заминавам за Евпатория, ще закъснея. (Отива до бюрото, кашля.)

Културотделовец (разсеяно). Афанасий, ще се разкараш ли най–сетне? (Вдига очи.) Пардон! При мен ли идвате?

Войтенко. При вас, ще прощавате…

Културотделовец. С кого имам честта?

Войтенко (прави реверанс). Позволете да ви се представя: Клавдия Войтенко, по баща Манко. Учителка от школата за ликвидиране на неграмотността на гара Евпатория на Южната жп линия.

Културотделовец. Та–ака. Та какво ще обичате, по баща Манко?

Войтенко (вълнува се). Ами позволете да ви обърна внимание, че от месец август тази година не съм си получавала заплатата.

Културотделовец. Хъм… Това пък как е станало! Сигурно не сте изпратили списъка.

Войтенко (уморено). Как да не сме! Пратихме го. (Вади някакви документи.) И списъка сме пратили, и на нашия профпълномощник в Евпатория поне двайсет пъти съм му напомняла…

Културотделовец. Хъм… Аф–фанасий.

Разсилен. Какво ще заповядате?

Културотделовец. Постарайте се да разберете къде е списъкът със заплатата на по баща Манко!

Пауза. Разсилният се връща.

Разсилен. Тая по баща изобщо я няма… (Кашля.)

Културотделовец. Ето на, видяхте ли!

Войтенко. Прощавайте, но какво трябва да виждам аз? (Развълнувано.) Вие трябва да гледате! Щом тук при вас се е загубил…