През стената — две китари… Тя сега се преоблича, боже, какви крака… Яша танцува на масата фокстрот… съблече на жена си всичките парцалки… Същински ужас!… Две китари… две китари…
… Зад тази стена се преоблича…
1–ви
60–05–50. Ако Яша не се оправи с Иваново–Вознесенск, не ми е ясно как ще платя сметките. 60–08–80–11–15, 16–15–14. Две китари…
… Ходя като насън… Две китари… Ти, рече ми Яша, трябва като кралица да я обличаш. Как не го досрамя на мен, на марксиста такива да ги приказва… Пръстен за нея… Лично отиде на Кузнецкия мост да го купи… 3 карата. Всички ни зяпат. Е, не ми е ясно какво ще става!
2–ри
Кучият му син Яша се провали с Иваново–Вознесенск.
4–ти
Обадих се със задгробен глас. Попитах го за слуховете. С Яшка си имах сериозен разговор… Две китари… Цялата нощ не мигнах…
7–ми
Помолиха ме да отида… в района щяло да има важен доклад, „Щурм и Дранг“ в условията на НЕП–а. В–важно било! Аз си имам тук такъв Дранг, че свят ми се вие!
… Г–господи. Лепна ми се това Югокафе като смокинов лист в баня. Оня гадняр, завеждащия текущите въпроси, да имаше как на място да го убия! Извикайте го!
9–ти
Исусе Христе! Гадината Яшка ми падна на колене и си призна — „Домостроят“ се провалил! Ама яко!… Заплашваше, че ще се самоубие и виеше. Содом и Гомора. Две китари… Содом!
12–ти
Спешно сменя за нещо скромно. Хопцер–Дрицер изчезна.
13–ти
Арестуваха ме през нощта. Прибраха ме в 2 и половина след полунощ.
Откъснати три листа.
…–ти
… ех, животът ми, животът ми… Днес при следователя не издържах, казах на Яша — ти не си ми брат, а курва усойница! Яшка: бий ме, рече, бий ме!… Пълзяхме по пода, чак следователят се слиса, змия…
… Като се вземе предвид моят произход, могат така да ме насадят…
… Гори моя звезда!… Помня деня… По–добре беше аз да… Ех… Нощ… Луна… А на щика на часовия блести среднощната луна.
Просвета с кръвопролитие
Посвещава се на завеждащия жп училището на гара Агриз на Московско–Казанската жп линия.
Просвещавайте, но ако може, без кровопролитие.
Нечии ботуши изтрополиха с грохот по стълбата и училищната чистачка баба Фетиния не успя да се дръпне, горката! Главата на Ванка изхвърча от стълбата и удари клетата старица отзад. Тя седна на земята и от кофите й плисна вода.
— Дано пукнеш, дано! — захленчи старицата. — Полудя ли бе, окаянико?!
— Че то тук как да не полудееш — отговори задъхан Ванка, — и аз не знам как успях да избягам! Ставай, бабке…
— Ама той тебе ли?
— Не чуваш ли?
Откъм училището долиташе рев, сякаш тигър се беше разярил:
— Дайте ми го насам тоя нехранимайко!!! Доведете ми го, като пиле ще го заколя!!! А–а!
— Тебе ли?
— Ъхъ! — отговори Ванка и взе да си трие потта, — задето не бях избърсал дъската във втори клас.
— Да ми доведете Ванка пазача жив или мъртъв! — кънтеше сградата на училището. — На бифтек ще го направя!
— Ванка! Ванка! Ванка! При завеждащия! — виеха гласовете на учениците.
— Да бе, ще ми хванат опинците! — изхриптя Ванка и хукна през двора. За миг се изкатери по стълбата, опряна в плевнята, и изчезна през капандурата.
Сградата утихна за малко, но после гръмогласният хищен бас пак взе да вие:
— Да ми се яви учителят по география! И–ия!
— И–я! Ии–я! — Закънтя ехото.
— Географът май я загази… — изписука в коридора възхитен дискант.
Учителят по география, бледен като смъртта, се втурна във физико–географския кабинет и застина.
— Ей туй на к’во е? — попита го завеждащият с такъв глас, че на нещастния изследовател на земното кълбо му се подкосиха краката.
— Карта на РеСеФеСеРефесефесе… — отговори с треперещи устни географът.
— М–млък! — изрева завеждащият и затропа с крака, та чак затанцува. — Ще мълчите, когато началството разговаря с вас, ще мълчите!… Това карта ли е?… Това карта ли е, вас питам?! Защо не е на статива?! Защо на нея Волга е толкова крива?! Защо Ленинград не е Петроград?! На какво основание Черно море е синьо?! Защо на вас вчера ви е умряла змия? Кой, питам ви, е налял мастило в аквариума?