Выбрать главу

— Ученикът Фисухин — предаде Фисухин примрелият учител — дал на змията валерианови капки.

Стъклата на прозорците потрепериха от рева:

— Аха–ха! Фисухин!!!… Доведете Фисухин, ще заповядам на четири да го разкъсат!

— Фису–у–у–хин! — стенеше сградата.

— Братлета, не ме издавайте — ревеше Фисухин, седнал облечен в клозета, — братлета, няма да изляза, та ако ще и да разбиете вратата…

— Излез, Фисуха! Няма как… Изпълзявай! По–добре само ти да загинеш, а не всички — молеха го учениците.

— Тук ли е? — загърмя пред клозета.

— Тук — простенаха учениците, — барикадирал се е.

— А! А!… Барикадирал се значи… Разбий! Вратата! Дайте канджа! Викнете портиерите! Да измъкнат Фисухин от клозета!!!

Страшните удари на брадвите заваляха в сградата като град, а в отговор се изви тъничкият вопъл на Фисухин.

Говорещо куче

Всеки си има свой подход към културната дейност.

Руска пословица

С влаковете винаги е така: пътува, пътува и току се забие в някой толкова затънтен край, че там няма друго освен гори и културни дейци.

Такъв един влак се забил на някаква гара на Мурманската жп линия и изплюл някакъв човек. Човекът останал на гарата точно толкова, колкото и влакът — три минути — и си заминал, но последствията от посещението му били неизброими. Човекът успял да притича през гарата и да лепне два афиша: единия на ръждивата стена до камбаната, другия на вратата на невзрачната сграда с табела:

КЛУБ НА ЖП–то

Афишите предизвикаха на гарата вавилонско стълпотворение. Хората дори се качваха един другиму на раменете.

Минувачо, спри! Побързайте да видите!

Само веднъж, след което заминават за Париж!

С разрешение на началството.

Прочутият каубой и факир

ДЖОН ПИРС

Със своите световни номера като: ще танцува с кипящ самовар на главата, ще мине бос по натрошено стъкло и ще легне с лице върху него.

Освен това по желание на уважаемата публика ще бъде изяден жив човек, ще има и сеанси на говорене с корем. В заключение ще бъде показано прорицаващо говорещо куче или чудото на XX век.

С уважение, Джон Пирс — бял маг
Вярно:
Председател на управата на клуба
* * *

След три дена клубът, който побираше обикновено осем души, побра четиристотин, от които триста и петдесет не бяха негови членове.

Надойдоха дори селяни от околните села и клиновидните им бради надничаха от балкона. Клубът боботеше, смееше се и гълчавата в него се вдигаше от горе на долу. Като птиче изпърха слух, че ще бъде изяден жив председателят на местния профкомитет.

Телеграфистът Вася седна на пианото и под звуците на „Тъга по родината“ пред публиката застана каубоят и маг Джон Пирс.

Джон Пирс се оказа хилав човек в трико с телесен цвят, обсипано с пайети. Той излезе на сцената и изпрати на публиката въздушна целувка. Публиката му отговори с ръкопляскания и вопли:

— Почвай–ай!

Джон Пирс отстъпи крачка назад, усмихна се, а румената балдъза на председателя на управата на клуба изнесе на сцената кипящ тумбест самовар. Председателят, седнал на първия ред, се изчерви от гордост.

— Вашият самовар ли е, Федосей Петрович? — зашепна възхитената публика.

— Моят — отговори Федосей.

Джон Пирс хвана самовара за дръжките, стовари го на един поднос, а после вдигна цялото съоръжение на главата си.

— Маестро, моля — туш — каза той глухо.

Маестро Вася натисна педала и тушът заподскача по клавишите на разстроеното пиано.

Като мяташе мършави крака, Джон Пирс затанцува по сцената. От напрежението лицето му стана кръв червено. Самоварът громолеше с крачета по подноса и плюеше.

— Бис! — кънтеше клубът.

След това Пирс показа и други чудеса. Той се събу и тръгна по натрошеното гарово стъкло, после легна с лице в него. Последва антракт.

* * *

— Яж жив човек! — взе да вие театърът.

Пирс сложи ръка на сърцето и подкани:

— Моля желаещия.

Театърът замря.