Ами чудесно! Точно в шест часа председателят стана и обяви събранието за открито. Изправи се нашият величествен председател на учрежденския профкомитет, изкашля се и отпра на събранието реч. Почна да докладва за конгреса на железничарите и докладва от шест до девет часа вечерта или по нов стил до двайсет и един, като изпи само половин гарафа вода от тая за първа класа. За ставащото в залата думи нямам, освен че най–неочаквано целият първи ред заспа като на полесражение, а след него и вторият. Председателят напразно звънеше и призоваваше към съзнателност. Каква ти съзнателност у човек, който спи?
Профсъюзният живот на събранието бе нарушен от разразилата се буря в лицето на работника от ремонтната работилница Вася Данилов. Вася се надигна от реда си и заплака така, сякаш е загубил скъп спътник в живота — съпругата си, — и като се обърна към председателя, заяви гръмогласно:
— Ако не си затвориш плювалника, ще се обеся! Не издържам повече да слушам след осемчасов работен ден и твоите факти.
Сплотените редици се развълнуваха и Вася бе изключен от заседанието, докато се поуспокои.
Тогава, като плака чак до вратата, Вася излезе с думите:
— Отивам, скъпи другари, в кръчмата, понеже без бира втора реч няма да издържа.
Примерът му се оказа заразителен. Последваха го още неколцина. Разтревожен за кворума, председателят ликвидира първия докладчик и пусна втория, а вторият говори за работата на управлението до двайсет и три часа, като повече от два часа изрежда само числа. Никакъв панталон не помогна и Фитилъов сложи и той лице на белите си ръце и като се преструваше, че слуша, всъщност заспа. Госпожиците, които се любуваха на красавеца Фитильов, си излязоха до една, защото макар Фитильов да е ерген, така не бива.
Най–сетне към полунощ всичко свърши и най–успешно ни довърши лично Фитильов, живнал след края на речта.
Фитильов стана, присви очи от трибуната и заяви:
— От името на Руската комунистическа партия болшевики…
Цялата зала се събуди, защото хората решиха, че той ще съобщи като по радиото нещо от международна важност, а той продължи:
— … на първичната организация на нашата гара и от името на управителния съвет предлагаме списък на кандидатите за местния профкомитет. И да няма, другари, никакви отводи и замени, понеже ми е възложено да го проведа и няма да допусна.
Вася Данилов се беше върнал заедно със спътниците си за избора бодър и настроен да упражни спрямо кандидатите здрава работническа критика. Той дори отвори уста.
— Та такива ми ти работи! — възкликна Вася и без каквато и да било критика гласува с вдигане на ръка. Последваха го всички.
Само че след като се разотидохме, мен червей ми загриза сърцето и не издържах. Попитах нашия партиец Назар Назарович — интелигентен човек:
— Вярно ли е, значи, че щом е от името на руската, да не си посмял да гъкнеш?
А той ми отговори:
— Нищо подобно!… Съжалявам, че бях болен, инак щях да го разясня аз него. Безобразие! Хлестаков с раиран панталон. Това не е истинска работа, а гнусна бюрокрация!
Че като го зачеса, като го зачеса.
Та такива оригинални заседания стават в живота в нашия затънтен край.
Ботуши-невидимки
Разказ
Може ли да те попитам с какво си мажеш ботушите, с мас или с катран?
Из Гогол
Бе я върви по дяволите, куме! С нищо не ги мажа, щото нямам.
Насън
Прекрасен сън се присъни на Петър Хикин, прикачвач на сточна гара Киев. Как уж му се явил на Хикин непознат гражданин със златна верижка на корема и му казал:
— Чух, че ти, Хикин, преживяваш обувна криза.
— Каква ти криза — отговорил Хикин, — ботушите ми чисто и просто вече за нищо не стават. Нямам с какво да изляза.
— Ах, какъв скандал! — усмихнал се непознатият. — Толкова симпатичен човек и да не може да излезе. Хич бива ли да си седиш по цял ден вкъщи? Още повече, че от това и работата ти може да пострада. Прав ли съм?
— Разсъждението ви е правилно — съгласил се босият спящ Хикин, — понеже да си седим вкъщи ни е невъзможно. Жената жив ще ме изяде.
— Вещица? — попитал непознатият.
— Същинска — признал Хикин.
— Виж какво, Хикин. Ти знаеш ли аз кой съм?
— Че отде да знам — изхъркал спящият Хикин.