— Виж сега какво, Хикин, работата е там, че аз съм вълшебник. И понеже си човек добродетелен, ти подарявам ботуши.
— Покорно благодаря — изсвирукал насън Хикин.
— Но запомни добре, братко, че тези ботуши не са какви да е, а вълшебни. Ботуши–невидимки.
— Ами?
— Ами да!
Сънната мъгла се разсеяла и пред Хикин се появили ботуши с невиждана красота. Хикин веднага ги грабнал, обул ги и като хъркал и мляскал на сън, отишъл при законната си съпруга Мария.
Стаята била изпълнена с вонята на газената лампа, прикачвачът се нагълтал с тежката смрад, запристъпвал някак накриво, изкосо и се превърнал в кошмар.
Пред него изплувало личицето на законната Мария и гласчето й попитало:
— Ти к’во се разхождаш по долни гащи бе, идиот?
— Ти само виж, Манюшка, какви ботуши ми отпусна вълшебникът — кротко изписукал Хикин.
— Вълшебник ли?! — извикала съпругата. — Ох, майчице, на тоя пияница вече вълшебници му се привиждат. Не гледаш ли, че си бос като насекомо, алкохолик нещастен. Я се огледай в някоя локва.
— Ще ми платиш, Маня, за тази дума — казал с треперещ глас Хикин, понеже се докачил на „насекомо“, — проумей го с акъла си: ботушите са невидимки.
— Невидимки ли?! Ох, мъко моя, я го вижте, добри хора, тоя татко на огромно семейство! Опиянчи се, та се и побърка.
Че като ревнали дечицата, налягали върху пещта, и в семейството на прикачвача настанал същински ад.
В съня си Хикин се изстрелял от сточна гара Киев чак на многолюдната улица Крещатик.
Сънувал той, че уж подир него върви тълпа граждани с лачени обувки, дюдюка и вие:
— Хо… хо!… У–у–у! Вижте го, граждани, тоя прикачвач! Пропил си е ботушите! Ура! Бийте го тоя кучи син!
Милиционерите взели да свиркат.
Един се приближил към Хикин, козирувал и рапортувал:
— Позор, гражданино Хикин. Ще ви помоля да напуснете главната улица и да не разваляте пейзажа.
— Я се разкарай бе, червенушко! — изревал насън Хикин. — Ти сляп ли си? Ботушите ми са невидими.
— А, невидими значи? — попитал милиционерът. — Ами в такъв случай, благоволете, мосьо Хикин, да дойдете в участъка, там ще ви докажат кой по–точно е невидим.
И засвирил като славей.
От това свирукане Хикин се събудил плувнал в пот.
И нищичко: ни ти вълшебник, ни ботуши.
Наяве
Отишъл Хикин на гарата и гледа — чудесна обява:
Работнико, кредит вземи,
той няма да ти навреди!
Областната
транспортно–потребителска кооперация
отпуска на многоуважаемите си клиенти
безграничен кредит.
А на кредит е хем евтино, хем качествено.
— Сънят ми е бил пророчески! — зарадвал се Хикин и се понесъл към лавката.
В лавката ставало нещо неописуемо. Напирали като плътна стена, настоявали да им продадат ботуши. Поискал и Хикин, получил каквото искал, обул се и попитал само:
— Защо при вас са с три рубли по–скъпи, отколкото на пазара?
— О, ама само ги погледнете, господине, толкова хубави ботуши — отговорил с ангелска усмивка продавачът, — ботуши първо качество — само за познавачи. От собствени материали.
Обул Хикин ботушите за познавачи и отишъл да си изпълнява служебните задължения — да прикачва вагони. Хубаво, ама по време на задълженията запрал един як дъжд за познавачи и след пет минути Хикин бил вече без ботуши. Хикин направо побеснял, изхлузил си от краката остатъците от ботушите за познавачи и се явил бос в транспортно–потребителската кооперация.
— От собствени материали, така ли? — попитал той със страшен глас пълномощника.
— Да — отговорил нагло пълномощникът.
— Само че са картонени!
— Да съм ти обещавал за петнайсет рубли железни ботуши?
Хикин станал кръв червен, размахал разкисналите се ботуши и казал на пълномощника думи, които не могат да бъдат напечатани тук.
Понеже били нецензурни думи.
Ловци на черепи
Началникът на охраната на гара Москва на Московско–Белоруската жп линия гражданинът Линко е издал заповед, с която задължава всеки член на охраната да протоколира задължително четирима нарушители. Ако такива не са били заловени, който не е изпълнил заповедта, се уволнява.
— Е, верни мои сподвижници — подхвана началникът на транспортната охрана на гара Москва–Белоруска, наречен заради храбростта му Антип Бързатия, — докладвайте произшествията от миналата нощ.