— Братлета, всичко ни вземете, и лопатите, и ризите. Гащите ни смъкнете, само пуснете душиците ни християнски по живо, по здраво.
Не се знае с какво още щяха да се увенчаят Антиповите подвизи, ако всевиждащото началство не му беше пратило телеграма:
До Антип
Антипе! Сложен си да залавяш нарушителите, но ако такива няма, благодари на съдбата и не си ги измисляй сам.
Нашият идеал е тъкмо това — да няма нарушители. Засрами се, Антипе! Обичащото те началство.
Получи Антип телеграмата, заплака и сложи край на подвизите си. След което на белоруската територия настъпи мир и тишина.
Заседание в присъствието на члена
Новината обиколи за нула време цялата гара Ново–Бахмутовка: ще има заседание, но не обикновено, а в присъствието на член на Авдеевския учрежденски профсъюз. В уречения час залата на клуба се напълни с пролетарските физиономии на членовете на профсъюза. Привличайки всеобщото внимание и симпатии, на масата на президиума се кипреше членът на учрежденския профкомитет.
Започнаха по всички правила: избраха председател, а той се олюля като тревичка и скромно каза:
— Хъм… Сега, значи, и секретар трябва…
— Вярно! — потвърдиха мазолестите гласове в залата. — Вася Грузин!
— Добре, щом искате Вася, нека да е Вася — каза председателят и се обърна към члена: — Искат Вася?
— Е, та какво? — отговори членът. — Добре де, аз нямам нищо против Вася.
— И тъй, с болшинство от гласовете — Вася… — подхвана председателят.
— Другари — обади се Вася, — най–покорно моля да си направя отвод по причина на слаба грамотност, понеже аз току–що завърших училището за ликвидиране на неграмотността.
— Вася, не се предавай! — гръмна залата. — Вася, толкова ли не можеш да изскърцаш четири–пет пъти с перото заради общото благо?
И Вася зае сред гръм от ръкопляскалия мястото си в президиума.
— Първия въпрос, който поставяме, е на какво основание натириха от работа скъпите ни другари Дзюба, Душеба и Самиска, без изобщо да осведомят профсъюза? — обяви председателят. — Предлагам да се изкажете.
Залата веднага изрази с бурен ропот възмущението си.
— Тихо! — каза председателят. — Един по един.
Но станаха отведнъж двама и се заизказваха един през друг:
— Виновен е майсторът!
— Началникът на девети участък, хаир да не види дано!
— Той ви е профсъюзен пълномощник за шест месеца, пък аз съм ви майстор завинаги! — тъй ни рече.
— Добре го е измислил! — гръмна залата.
— Правилно! — извика някой.
— Заради десети номер ги уволниха!
— Бе как тъй щяло да е правилно?!
— Тихо! — кресна председателят, но потъна във вълните на народния гняв. — Кой е за? Гласувам и ви моля и вие да вдигнете ръце! Вася, пиши.
Вдигна се гора от ръце и след миг изчезна като посечена.
Вася потопи перото и написа:
Прочетете се акт № 1 изслушаха за № 10 въздържали се 6 души неправилното уволнение от началник–участъка Федоренко.
После се позамисли и добави:
Обяснението потвърдено с № 8 Гавриков и Филонов.
— Аз за какво гласувах?
— Хайде отначало!
— Председателю, обясни за какво да вдигаме ръка?
— Хайде пак отначало — подкани пребледнял председателят.
— Това на какво прилича — обади се някой, — разтоварваха пръст в празничен ден… Извънреден труд и вместо почивка, среден пръст, така ли?
— Що не го удавим тоя майстор в цистерната?!
— Убийство не се разрешава — извика колкото му глас държи председателят.
— Той е недобросъвестен.
— Скандалджия!
— Газ били докарали, някой да го е видял?
— На нашия участък бяхме три месеца без вода.
— Ами профсъюзният пълномощник де го?
— Пък майсторът рече, че го хванал да взема подкуп — пет пуда картофи.
— Кой кого е хванал?
— Ти–и–хо! — крещеше председателят и си бършеше потта. — Вася, пиши.
Пребледнелият Вася ги заниза:
Изслушахме: „Получен материал газ и други предмети в участъка на началника на участък № 9 Федоренков не бяха открити.“
— Да го изхвърлим ли от профсъюза?
— Кого?
— Осем дена рязахме тръстика на помпената станция, а тя си стои непипната…