Та така се сложи край на просветата за гара Немчиновска на Московско–Белоруско–Балтийската железопътна линия… За ваше здраве, другари!
Бирен разказ
Вагонът–лавка на Киевската транспортно–потребителска кооперация четири месеца продаваше само бира.
На гарата очакваха с нетърпение вагона–лавка и го дочакаха. Той пристигна и железничарите се втурнаха на тълпи към него.
— Дочакахме…
Първото, което се хвърли в очи на жителите на гарата, беше лозунгът на стената на вагона:
Неприлични думи да не се използват!
Под него друг:
На лица в нетрезво състояние не продаваме!
— Брей! — смаяха се железничарите. — Виж ти какви лозунги са се пръкнали. Досега пишеха: „Укрепвай кооперацията…“ или, да речем: „Съветската кооперация ще спаси… как беше… май беше ситуацията…“ Или нещо научно… Това тук е по–просто.
— Укрепили сме я, изглежда!
— Та да не псуваме, значи.
— Братлета, замириса на бира!… Ама не разбирам откъде?
— Ерьомкин лъха на бира, те с майстора пресушиха преди малко шест бирички.
Вратата на вагона се отвори и надникна кооперативен на вид гражданин.
— Не се блъскайте, граждани — помоли той и от думите му във въздуха се понесе толкова приятна струя, че Ерьомкин, вместо да попита: „Ботуши има ли?“ — попита:
— Сушена риба има ли?
— Разбира се, хем първо качество — отговори радостно коопспецът.
— Аз за басма съм дошъл.
— Ще прощавате, но басма няма.
— От оная на квадратчетата, няма ли?
— Съжалявам, но няма.
— Американ?
— Прощавайте, но и американ няма.
— Какъв плат имате?
— Бира, кадифена, тъмна.
— Ха–ха–ха!… Хайде, дайте, ако обичате, шест бутилки.
— Ботушите колко струват?
— Много съжалявам, но ботуши няма… Какво? Газ ли? Не продаваме. И газолин не продаваме. Вместо газолин, лелко, мога да ви предложа, „Стенка Разин“ или „Червена Бавария“.
— Изтрябвал ми е твоят „Разин“! Мен за примуса ми трябва.
— За примуси нищо не продаваме.
— Ами тогава що сте се довлекли, дяволи недни?
— Ще ви помоля, бабо, да не псувате.
— Като хвана бутилката, че като замлатя ваште кооператори. Ти стока чакаш, а те пиячка докарали…
— Биричка, ако може, две дузинки.
— Грах няма ли?
— Бира!
— Бира!
— Бира!
— Бира!
— Бира!
— Бира!
Вечерта, когато гарата потъна в бира до козирката, единственият останал трезвен — кореспондентът — седеше и на лунна светлина (в лампата нямаше какво да налее) пишеше до „Гудок“:
От името на служителите на нашата гара на Московско–Киевската жп линия моля „Гудок“ да накара заспалия учрежденски профсъюз № 5 и управата на кооперацията да се явят на линията с продукти. В противен случай в знак на протест се отказваме от доброволното членство в кооперацията.
Тлъстата луна си кротуваше на небето, понеже и тя май беше пийнала и намигаше…
Как, изтребвайки пиянството, председателят изтреби железничарите
Плачевна история
От стаята с надпис на вратата: „Ако за вас не е доложено, не влизайте“ долиташе трясък.
Председателят на учрежденския профсъюз си блъскаше главата, размишлявайки за вредата от пиянството.
— Разбери бе — говореше той на секретаря и въртеше копчето на якето му, — всичките ни беди са от пиянството. То руши съюзната дисциплина, то е заплаха за транспорта, подрива из корен културно–просветната дейност като такава и руши организма! Прав ли съм?
— Абсолютно прав — потвърди секретарят и добави: — Толкова сте умен, Амос Фьодорович, та чак е неприятно!
— Ето на, виждаш ли. Следователно пред нас стои задачата тази хидра на пиянството да я унищожим.
— Трудна работа — въздъхна секретарят, — хич можем ли тая проклетия да я изтребим?