— Та–ака — каза стрелочникът. — Ето ви, братлета, тия три копейки, вземете ги и си ги разделете както щете.
В същия миг той видя още един.
— За какво? — попита кратко стрелочникът.
— За знамето — отговори кратко запитаният.
Стрелочникът си свали дрехата и помоли:
— Само че си го ушийте сами, а ботушите дайте на жена ми.
Имаше още един.
— За бюст — каза той.
Голият стрелочник се позамисли и предложи:
— Вземете ме, братлета, вместо бюст. И ме сложете на цокъл.
— Невъзможно — отговориха му, — не си приличате…
— Е, както обичате — каза стрелочникът и излезе.
— Бе къде хукна гол? — попитаха го.
— За бързия влак — отговори стрелочникът.
— Че закъде в тоя си вид?
— Не заминавам за никъде — отговори стрелочникът, — просто ще изчакам до другия месец. Дано издръжките станат по–човешки. Тъй де, какго е по закон.
Покана с господаря император
Работникът Влас Власович Власов получи от Вознесенския пощенски клон известие за паричен превод. Влас го отвори и зачете на глас, защото на Влас така му е по–лесно:
— Воз–не–сен–ски–ят по–по–щен–ски. По–щен–ски клон ви съ–об–ща–ва. Съобщава. Ей, Катерина, чу ли, съобщава. Изглежда, брат ми е пратил пари. Че на ваше име е получен превод на сума петнайсет рубли на имен–ния ден на… негово импера–ра–тор–ско…
Влас се задави:
— … величество…
Влас се озърна страхливо и продължи да чете шепнешком:
— На императора?! Това пък какво значи? Им–пе–ра–тор Ни–ко–лай Александрович.
Влас помълча зашеметен, после добави от себе си:
— Кър–ва–ва–ва–вия — въпреки че в известието тази дума я нямаше. — Парите се изплащат ежедневно, като се изключат дванайсетте празника и рождения ден на нейно… императорско величество императрица Александра Фьодоровна. Браво бе! — възкликна Влас. — Бива си го известието. Разбра ли, Катя, заедно с господаря император са ми пратили известието!
— Тебе все нещо ти се привижда — отговори Катерина.
— Много ми е приятен твоят император — обиди се Влас, — че и да ми се привижда. То на теб всъщност, като на човек неграмотен, никакви доказателства не ти действат.
— Ами пръждосай се тогава при грамотните — отговори нежната съпруга.
Влас отиде при грамотните от Вознесенския пощенски клон, получи петнайсет рубли, после пъхна глава в замрежената дупка на гишето и попита:
— Другарю, по какъв случай сте напечатали в известието и императора? Много ми е любопитно да разбера.
Другарят в образа на жена с коса яко засукана на буква „ф“ и с тюркоаз на показалеца отговори така:
— Не ме бавете, другарю, нямам време за губене. Бланките са стари, от царско време.
— И таз добра — забоботи в дупката Влас, — в съветско време такава заблуда…
— Тоя ни пререди! — вдигна се вой на опашката. — Всеки е дошъл да получи…
И дръпнаха Влас за панталона от гишето.
Из целия път Влас клатеше глава и шепнеше:
— На господаря император. Изключително гадни думи.
Щом се прибра, той се въоръжи с огризка от химически молив и талони от стари квитанции, върху които написа писмо на „Гудок“:
Няма да е зле да се пометат напечатаните по гърбовете на известията остатъци от отживелия строй, понеже угнетяват и дразнят работническата класа.
Обмяна на веществата
Бележник
15–ти
Изкарах в Одеса от сода каустик 1000 десетачки. На днешна дата пристигнах в Москва. Настанявам се. Ще ми стигнат ли? Хе–хе! И още как…
16–ти
Който човек има пари, лесно може да си намери квартира в Москва. Вече имам. Управата дава под наем за 28 десетачки на месец великолепна стая с гоблен, телефон и клозет. Всички други живеещи в къщата са жалки дрипльовци.
18–ти
Подписах договор за година. Пренесох се. Гобленът е зелен. Днес, като минавах през двора, някакви жени ме гледаха, сочеха ме с пръст. Нека ми се кланят. Председателят рече: „Вие сте ни единственият богат човек“. Хе–хе. Приятно е. Парите са сила — спор няма. Купите са козове!
19–ти
Купих мебели — 80 десетачки.
Пружи матра — 15.
Дявол я взел тая стая, много пари гълта.
20–ти