Е, моля ви се!… Цъфна един с огромна брада. С неприятно лице. Колко плащате за стаята, ме пита? Вас к’во ви засяга? Оказа се финансов инспектор!…
21–ви
Бе той луд ли е?! Наемът, рече, е 1/5 част от бюджета, значи печелите на месец 28×5 = 140 десетачки. Или за година 1680 десетачки! Следователно дължите данък… Смята, смята и пресметна, че бил 120 десетачки!
О–о, не… няма да ги платя!
28–ми
Платих ги, хем с глобата, да го вземат мътните дано!
30–ти
В къщата се спука водопроводът. Разхвърлиха според наема кой колко да даде. Аз двайсе десетачки.
31–ви
Ремонт на стълбището. От мен пропорционално — 18 десетачки.
Аеро. Деца — 1 десетачка.
Армията безпризорна — 1 десетачка.
(Вие сте „богат“ — викат).
Доброволното дружество за подпомагане на химическата индустрия… На земеделието…
За туберкулозните пролетарии дадох петнайсе копейки.
3–ти
Асфалтираха двора, от всички по рубла, от мен 5 десетачки. Бе я вървете по дяволите! Идеше ми да я зарежа тая стая… но не може, неустойката е 500 десетачки.
9–ти
Умът ми не го побира… Цялата къща се издържа за моя сметка. Навсякъде сложиха липсващите стъкла, детска площадка направиха, председателят на управата — с нов панталон (решиха да му дават заплата).
10–ти
Цъфна финансовият и ме обложи с допълнителен данък като „извънредно богат човек“. Еднократно 500 десетачки. Чак изскимтях. Нищичко не разбирам. Откъм двора мирише на асфалт. Разорих се — му викам, а той: Само се опитайте да не ги платите.
15–ти
Описаха мебелите, гоблена, телефона, куфарите, деветте ми костюма, част от златото.
Заминавам за Одеса да изкарам нещо от сода.
„Ревизор“ с натирване
Нова постановка
В нашия клуб член на управата награби член на клуба за яката и го изхвърли от фоайето.
Градоначалник.
Земляника — попечител на богоугодните заведения.
Ляпкин–Тяпкин — съдия.
Хлопов — училищен инспектор.
Член на клуба.
Суфльор.
Публика.
Гласове.
Сцената представлява клубът на гара N на Донецката жп линия. Завесата е спусната.
Публика. Хай–де. Почвайте!… (Тропа с крака, светлината гасне, зад сцената се чуват глухите гласове на хората без билети, които се сражават с контрольора. Завесата се вдига. На осветената сцена — стая в дома на градоначалника.)
Глас (откъм балкона). Ти–хо–о!
Градоначалник. Поканих ви, господа…
Суфльор (от будката — шепне високо). За да ви съобщя пренеприятна новина: насам пътува ревизор!
Ляпкин–Тяпкин. Как тъй ревизор?
Земляника. Как тъй ревизор?
Суфльор. Мър–мър–мър…
Градоначалник. Ревизор от Петербург инкогнито, че и с тайно поръчение.
Ляпкин–Тяпкин. Ха сега де!
Земляника. Те ти, булка, Спасовден!
Хлопов. Божичко, че и с тайно поръчение.
Градоначалник. Сякаш предчувствах… (Зад сцената невероятна глъчка. Вратата към сцената широко се отваря и през нея излита член на клуба. Яката на куртката му е откъсната. Косата му — разрешена.)
Член на клуба. Нямате право да ме блъскате! Аз съм член на клуба. (На сцената настъпва паника.)
Публиката. Ах!
Суфльор (със змийско съскаме). Я се измитай от сцената. Луд ли си?
Градоначалник (вцепенен). Какви ги вършите, другарю, луд ли сте?
Публика. Ха–ха–ха–ха…
Градоначалник (иска да продължи да играе). Днес цяла нощ сънувах… Разкарай се, за Бога, от сцената, моля те… Някакви два отвратителни плъха… През вратата излез, през вратата, ти казвам!… Ама че кучи син, съсипа спектакъла…
Земляника (шепнешком). През лявата врата… В декора се завря, негоднико!
Членът на клуба се щура из сцената и не налучква вратата.