Публиката (става й все по-весело). Бис, Горюшкин! Браво!
Градоначалник (объркан). Честна дума, такива не бях виждал… Ама че гадняр!
Суфльор (ръмжи). Черни, неестествено огромни… Бе я върви по дяволите!… Поне от будката се разкарай…
Публика. Ха–ха–ха–ха–ха…
Градоначалник. Ще ви прочета писмо… Чуйте какво ми пишат. (Зад сцената шум и гласът на члена на управата: „Къде е тоя негодник?“ Вратата се отваря и на сцената се появява членът на управата. Той е със сако и червена вратовръзка.)
Член на управата (със страшен глас). Тук ли си, мръснико?
Публика (във възторг). Браво, Хватаев!… (Откъм балкона долита остро изсвирване.) Удари го!!!
Член на клуба. Вие нямате право. Аз съм член!
Член на управата. Ще ти покажа аз на тебе какъв си член. Ще те научд аз тебе как ще ми се вмъкваш без билет!!!!
Земляника. Другарю Хватаев! Съветската власт не ви дава право да прилагате физическа сила.
Градоначалник. Прекратявам представлението. (Сваля си бакенбардите и перуката.)
Глас (от балкона, възхитен). Ванка, я виж, ми той бил млад! (Свиркат).
Член на управата (в екстаз). Ще видиш ти!!! (Хваща члена на клуба за яката, размахва го като парцал и го захвърля в публиката.)
Член на клуба. Помощ!!! (Стоварва се с глух вопъл в оркестъра.)
Градоначалник. Пахом, спускай завесата!
Земляника. Завесата! Завесата!
Публика. Милиция!!! Милиция!!!
Завесата пада.
Мамзел Жана
В нашия клуб на гара З. имаше вечер на прорицателката и хипнотизьорка Жана. Тя отгатваше чужди мисли и спечели за една вечер 150 рубли.
Залата замря. На сцената се появи дама с тревожни гримирани очи, с лилава рокля и червени чорапи. Следваше я нахакана и сякаш проядена от молци личност с раиран панталон и хризантема в петлицата на сакото. Личността стрелна с поглед надясно и наляво, наведе се и прошепна в ухото на дамата:
— Плешивият на първия ред с хартиената якичка е втори помощник на началник–гарата. Наскоро е правил предложение за женитба и е бил отхвърлен. Нюрочка. (На публиката високо.) Дълбокоуважаема публика, имам честта да ви представя прочутата прорицателка и медиумка мамзел Жана от Париж и Сицилия. Познава миналото, настоящето и бъдещето, както и интимни семейни тайни!
Залата пребледня.
(На Жана.) Направи загадъчна физиономия, глупачке. (На публиката.) Но не бива да мислите, че тук има някаква магия или чудеса. Нищо подобно, защото чудеса няма. (На Жана.) Сто пъти съм ти казвал вечер да си слагаш гривната. (На публиката.) Всичко е основано изключително и само на силите на природата, с разрешение на местния профкомитет и на културно–просветната комисия, и представлява виталопатия, основана на хипнотизъм според учението на угнетените от английския империализъм индийски факири. (На Жана.) Под лозунга, по–встрани, оная с чантичката, съпругът й изневерява на съседната гара. (На публиката.) Ако някой желае да разбере дълбоки семейни тайни, моля, задавайте въпросите си на мен, а аз ще ги внуша с хипноза, след като приспя прочутата Жана… Ще ви помоля да седнете, мамзел… Един по един, граждани! (На Жана.) Едно, две, три — ето на, вече ви се доспива! (Прави някакви движения с ръце, сякаш сочи очите на Жана.) Свидетели сте на изключителен пример на окултизъм. (На Жана.) Заспивай де, докога ще се пулиш? (На публиката.) И тъй, тя спи! Моля…
Сред мъртвата тишина стана помощник-началникът, изчерви се, после пребледня и попита с див от уплаха глас:
— Кое е най–важното събитие в моя живот? В дадения момент?
Личността (на Жана):
— Гледай ме по–внимателно в пръстите, глупачке.
Личността повъртя показалеца си под хризантемата, после събра пръсти в няколко тайнствени знака, означаващи „раз–би–то“.
— Вашето сърце — заговори с гробовен глас и сякаш насън Жана — е разбито от коварна жена.
Личността запримига одобрително. Залата изохка, вперила погледи в нещастния помощник на началник–гарата.