— Тя как се казва? — изхриптя отхвърленият помощник.
— Нъ, ю, ръ, о, чъ… — завъртя пръсти пред ревера на сакото си личността.
— Нюрочка! — отговори без колебание Жана.
Помощникът на началник–гарата стана от мястото си абсолютно позеленял, озърна се тъжно, изтърва си калпака и кутията цигари и излезе.
— Ще се омъжа ли? — извика изведнъж истерично някаква госпожица. — Кажете ми, скъпа мамзел Жана!
Личността огледа с опитно око госпожицата, взе предвид пъпчивия нос, косата с цвят на лен и кривия хълбок и показа до хризантемата нещо като среден пръст.
— Не, няма да се омъжите — каза Жана.
Залата загърмя като ескадрон, минаващ по мост, и попарената госпожица изскочи навън.
Жената с чантичката се отлепи от лозунга и се приближи към Жана.
— Недей, Дашенка — чу се зад нея дрезгав мъжки шепот.
— Не, никакво недей, сега ще ми станат ясни всичките ти гадни номера — отговори собственичката на чантичката и каза: — Отговорете ми, мамзел, моят съпруг изневерява ли ми?
Личността огледа съпруга, надникна в смутените му очета, взе предвид и силно изчервеното лице и сви пръст на кука, което означаваше „да“.
— Изневерява ви — отговори с въздишка Жана.
— С коя? — попита със зловещ глас Дашенка.
„По дяволите, ами името? — позабави се личността. — Само да си го спомня… да, да, жената на онзи… по дяволите… а, спомних си — Ана“.
— Мила Ж…ана, кажете ми, Ж…ана, с коя й изневерява нейният съпруг?
— С Ана — отговори уверено Жана.
— Знаех си! — възкликна сред ридания Дашенка. — Отдавна се досещах. Мерзавец!
С тези думи тя халоса мъжа си с чантичката по гладко избръснатата буза.
Залата избухна в бурен смях.
Телякинята Иван
В банята на гара Есино на Муромската жп линия в женския ден, в петък, неотклонно присъства несменяемият теляк бай Иван, та посетителките на банята се събличат от немай-къде пред него. Толкова ли не може да сложат в петъчен ден в банята някоя от жените, които работят в строителството?
Предисловие
Толкова е неприлично да се пише за такова нещо, че чак перото ми клюмва.
1. В банята
— Бай Иване, ей, бай Иване!
— К’во искаш? Сапун и кесе имаш ли си?
— Всичко си имам, ама я се разкарай, ако обичаш, да те не виждам!
— Брей, виж я ти пъргавелката, аз ще изляза, а в туй време ще вземат да задигнат дрехите. После кой ще отговаря — бай Иван. Във вторник, като беше мъжкият ден, на началник–гарата му отмъкнаха табакерата. А кого хокаха? Мен, бай Иван.
— Бай Иване! Че обърни се поне за мъничко, колкото да притичам.
— Добре де, тичай!
Бай Иван се обърна към запотения прозорец на съблекалнята, оправи широката си рижа брада и замърмори:
— Брей, то пък чудото невиждано. Тя к’во си мисли? Да не би случайно да ми е кеф? Какво да правя, като ми е такава службата — неприлична… Службата ме задължава.
Женска фигура изскочи от чаршафа и хукна като Ева в рая, към къпалнята.
— Майчице, к’ва срамота!
Вратата към съблекалнята се отвори, пусна облак пара, а от облака излезе мокра, омекнала от парата бабичка, леля на един от майсторите. Старицата изстиска кесето и като примигваше от удоволствие, седна на кушетката.
— Честита баня! — чу над ухото си да й честити дрезгав бас.
— Благодаря ти, милинка. Благ… Олеле! Майчице, Богородичке. Ама ти си мъж?!
— И к’во като съм мъж?… Чаршаф ще искаш ли?
— Казанска света Богородичке! Разкарай се с тоя чаршаф, мръснико! Божке, че то к’во става в банята ни?
— Лелко, какво сте се развикала, нали като дойдохте, аз вече бях тук.
— Бе не съм те забелязала одеве! Зле виждам, безсрамнико. А сега като погледнах — брадата му като метла! Манка, безсрамнице, я се закрий с чаршафа!
— То туй не е работа, ами мъка — измърмори, докато се отдалечаваше, бай Иван.
— Бай Иване… я се изпарявай! — развикаха се жените откъм другата страна и се заприкриваха с тасчетата като с щитове срещу неприятеля.
Бай Иван се обърна на другата страна и там веднага се вдигна вой, бай Иван се завъртя още веднъж и този път вече го изгониха. Той плю и се оттегли в съблекалнята, заявявайки зловещо:
— Ако откраднат нещо, свалям от себе си отговорността.