2. В кръчмата
В неделя, измъчен от седмичния труд, бай Иван беше седнал на бира в пивница „Червен Париж“ и се оплакваше:
— Мъка мъченическа е то туй, а не работа. В понеделник почвам да паля, във вторник се къпят разни работници, в сряда — които са с малки деца, в четвъртък най–обикновени мъже, а в петък е женският ден. За мен тоя ден е същински ад. Да имаше начин очите ми да го не виждат. Банята се напълнила с женоря, крещят, разхвърлят си партакешите. И най–важното — все по мен викат, а аз к’во съм им виновен? Като са ме сложили да я върша тая работа, аз трябва ли да наглеждам всичко, или не? Длъжен съм! По–лош народ от женорята няма. Само една скопосна жена съм видял — съпругата на новия чиновник, на Коверкотов. Прибрано женче. Дойде, всичко си сгъне, всичко си подреди и само ми рече: „Бай Иване, дано се продъниш в пъкъла, дано…“ Едно не й харесвам: много е милинка в лицето, пък на гърба й бенка, ама гадна, на прилеп мяза, като я зърнеш, и ти иде да плюеш…
— Ка–а–акво–о–о?! Какъв прилеп?… Ти за кого ги дрънкаш тия, мръснико червенокос?
Бай Иван пребледня, обърна се и видя чиновника Коверкотов. Очите на Коверкотов блестяха, ръцете му бяха свити в юмруци.
— Ти тоя прилеп къде си го видял, а? Ти що ги плещиш тия гадории? А?
— Ама защо гадории… — подхвана бай Иван, но не успя да довърши.
Коверкотов се приближи към него и…
3. В съда
— Гражданино Коверкотов, обвинявате се, че на двайсет и първи март тази година сте нанесли оскърбление с действие на работещия в банята гражданин Иван.
— Гражданино съдия, той опозори честта ми!
— Разкажете с какво сте опозорили честта на гражданина Коверкотов?
— Никого не съм опозорявал… Ох, мъко моя! Моля ви, гражданино съдия, да ме уволните от длъжността телякиня. Силици не ми останаха.
Съдията говори дълго и разпалено, притиснал ръце към сърцето и делото завърши с помирение.
След няколко дена освободиха бай Иван от работа в петъчен ден в женската баня и назначиха вместо него жена от тия, дето са в строителството.
След което на гарата отново настъпиха безметежни времена.
Как Бутон се ожени
В управлението на Югозападните жп линии дажби се раздават само на женените. На ергените — среден пръст. Значи трябва да се ожениш. Управлението ще те сватоса.
Да не би господарят ти да е намислил да се жени?
Железничарят Валентин Аркадиевич Бутон–Нецелувани, човек упорито и твърдо неженен, влезе в административния отдел на управлението и учтиво поздрави продоволственото началство.
— Какво има? Брей, виж го ти с каква вратовръзка се издокарал на точки!
— Че как иначе. Нали съм дошъл за дажба да моля.
— Аха. Ами оженете се.
— Но как тъй? — трепна Бутон.
— Много просто. Гражданското знаете ли го? Ще идете там, ще кажете, че така и така значи. Обичам я повече от всичко на света. Дайте ми я, инак ще се хвърля в Днепър или ще се застрелям. Както предпочитате. Те ще ви регистрират. После ще приберете нейните документи, ех, и нея, разбира се.
— Коя? — попита неопитният Бутон.
— Ами Варенка, да речем.
— Тая пък Варенка коя е?
— Машинописката ни.
— Не искам — каза Бутон.
— Чудак! Аз доброто ти желая. Как не ти увира главата! Начин на живот ще водиш! Ти сега сутрин какво пиеш?
— Бира — отговори Бутон.
— Ето на, виждаш ли. А тогава ще пиеш шоколад или какао!
Бутон усети, че май му се повдига.
— Я се виж в огледалото на Югозападните жп линии. На какво приличаш? Връзката ти — пеперудка, а ризата мръсна. На панталона ти липсват копчета, типично ергенско безобразие! А като се ожениш, още не си отворил очи и съпругата: ще обичате ли нещо? Как ти е името?
— Валентин Аркадиевич…
— Та виж какво, Валюша, значи, или Валюн. Тя веднага ще те попита: да ти се хапва, Валюн, едно или друго, да ти се пие кафенце, Валюн? Валюша, та Валюша… Направо да побеснееш!… Тоест какви ги дрънкам?… Няма да знаеш в рая ли си или на Югозападната жп линия!
— Тя е с изкуствен зъб!
— Какъв глупак, да ме прости Господ. Зъб! Зъбът да не е ръка или крак? Освен това зъбът й е златен! Тъй де, той може, в краен случай, и да се заложи. С една дума пиши заявление за встъпване в законен брак. Ние ще те благословим. След година ни викай на гражданско кръщене, ще пийнем!