НУ–4, тоест началникът на 4–ти участък на жп линията, затвори добре вратата за канцеларията и каза:
— Поздравявам ви, драги колеги. После се обърна към счетоводителя, поклони му се подигравателно и добави: — Най–вече на вас мерси, уважаеми другарю Кришкин. Грачихте, грачихте: абонирай ни, абонирай ни — на ти сега един абонамент! Та сега какво ще му отговорим?
Мълчание.
— Четящи читатели — продължи язвително НУ–4, — живеехме си мирно и тихо, никого не закачахме. Да, ама не, на тях вестник им трябвал. Как ще се оправдая сега пред началството?
Мълчание.
— Мълчите, а? — попита с горчивина НУ–4. — Натопихте ме и да ви няма, така ли? Сам си се оправяй, дъртако неден, казвай защо си подкокоросал подчинените си да се абонират за вестник?
— Ядосан ли е? — попита деловодителят.
— Не е за приказка — отговори НУ, — направо е побеснял. С каква цел се абонирахте — това иска да знае?
— Ехиден въпрос — отбеляза старшият майстор.
— Да бе, бъдете спокойни — обади се НУ, — там умеят да питат. Там просто ей тъй не питат. И тъй, вашето уважаемо мнение, другари четящи?
— Трябва да свикаме военен съвет. Все ще измислим нещо — посъветва деловодителят.
— Правилно! Седнете в кръг, братлета — изкомандва тревожно НУ, — заедно я загазихме, заедно ще отговаряме. Като другари.
Всички събраха с грохот столовете си.
— Запорожците пишат писмо на турския султан, картина на прочутия художник Айвазовски!
— Картината е на Репин — каза образованата машинописка.
— По дяволите, не е важно! И тъй, моля желаещите да представят предложенията сй. Как по–хитро да му го извъртим?
— Само да не помисли, че сме го чели!
— Опазил ни Господ…
— Няма да се отървем от неприятности.
— Аз имам предложение!
— Е?
— Да му напишем, значи, така: предвид на това, че тапетите в поверената ми канцелария вследствие на гражданската война…
— Вася, записвай…
— … съвсем избеляха, бе закупен комплект от вестник „Тамбовска правда“ за облепване на споменатото помещение.
— Чудесно!
— Не е много чудесно. Ще отговори с въпрос — поради що не го облепихте с чиста хартия?
— Ами ако опитаме така… Пиши, Васюк: по причина на това, че цигарената хартия е ужасно скъпа, от мен бе закупен комплект от този вестник, за да го ползват служащите от поверения ми участък като цигарена хартия.
Основание: вестник „Тамбовска правда“ се печата на полезна за здравето долнокачествена тънка хартия. Освен това „Известията на Изпълнителния комитет“ не стават за пушене, понеже са дебели.
— Хитро!
— А знаете ли какво? — обади се изведнъж един от приятелите на НУ — Аз знаете ли какво измислих? Ванюша, имам предложение…
— Давай!
Приятелят се смути.
— В присъствието на дами ми е неудобно.
— На ухо ми го кажи.
Сред тихия смях на запорожците, които явно се бяха сетили за какво става дума, приятелят прошепна нещо на ухото на НУ.
— Глупак — отговори му кратко НУ, — седни си.
— Абажури за лампите сме правили!
— Запиши.
— Масите сме застилали!
— Това е добре!
— Летни фуражки за майсторите!
— За разпалване на печките в служебните помещения!…
До вечерта отговорът беше готов, преписан на пишеща машина и изпратен:
В отговор на вашето запитване под № 4393 от 1 май т.г. съобщавам, че вестник „Тамбовска правда“ беше закупен от мен за техническите нужди на поверения ми участък като например: облепване на служебните помещения, разпалване на печките, застилане на масите, направа на абажури за лампите в канцеларията и на фуражки в качеството на летни работни дрехи.
Що се отнася до подозрението, че уж в участъка били чели вестника, съобщавам, че нищо подобно не съм забелязал. В случай, че открия нещо, срещу виновните ще бъдат взети бързи мерки. С уважение, ваш НУ…
Относно побоя над жените
Пред мен лежи забележително писмо. Ето откъси от него:
Аз съм семеен и затова знам, че повечето семейни сцени стават поради материални несгоди. Жената пищи: „Я виж само еди–кои си познати как живеят!“… Такъв род аргументация те изкарва от нерви. Много е лошо, ако главата на семейството лесно вдига ръка, че и я перне по врата!…