Та в такъв случай според мен е до известна степен полезно да се обърнеш към местния профкомитет, но не за да се жалваш, а за съвет и не за да накажат побойника, а за да се отстрани причината, предизвикваща семейни кавги… Местният профкомитет не е съдия, но като съюзен орган, в чиито задължения влиза, между другото, и грижата за добруването на членовете, той може да намери начин да помогне на угнетяваната, като подхване например ходатайство за предоставянето на угнетяващия на работа, която да осигурява по–добре неговото съществуване…
Скъпи семейни другарю! Позволете да ви нарисувам картината в профкомитета след претворяването в живота на вашия проект.
Явява се в профкомитета семеен човек.
— Какво ще обичате?
— Ами поосакатих днес жената.
— Та–ака, та с какво, значи, я цапардосахте?
— С чиния от фабриката на бившия Попов.
— Ама че чудак! Че кой се бие с чинии? Съдовете пари струват. Да бяхте взели ръжена. Понеже сигурно сте строшили чинията?
— То се знай. И главата й също.
— Ех, главата не е толкова важна. Главата в краен случай може и да зарасне. Надявам се, че не сте усмъртили съпругата?
— Нищо й няма!
— Ето на, виждате ли, а чинийката няма да оздравее. Разсипник сте вие. Та по какъв повод беше дискусията със съпругата? На каква тема я бихте?
— Ами то… кхъм… Вчера ни дадоха заплатите. Та се отбихме, разбира се, с кума…
— В кръчмата?
— Ами ясно. Поръчахме си по две бирички… После още две… после още две…
— На дузини ги смятайте, по–бързо ще стане.
— Н–да… та пийнахме, значи… И си тръгнахме…
— Прибрали сте се?
— Там е работата я, че се отбихме при Сидоров… Там пийнахме мадейра…
— Та–ака… А после…
— После ходих още някъде, ама да ме убиете — не помня къде. Тази заран си се прибирам, а оная змия като ми засъска…
— Коя змия, да прощавате?
— Жената, разбира се. Къде ти е, вика, заплатата, пиянде с пиянде? От дума на дума… е, не издържах…
— Та–ака… Та какво да ви правим? Вие кой разряд имате?
— Девети.
— Ами добре, даваме ви десети!
— Покорно благодаря!
След като строши на своята змия ръката, той премина от десети разряд в дванайсети. Тогава й отхапа ухото — и мина в шестнайсети. След това й изби с ботуша едното око — и хайде в двайсет и четвърти тарифен разряд. Но в тарифата по–висок разряд няма. Пита се, ако вземе, че я изкорми, накъде да го повишаваме?
Лична заплата ли да му гласуваме?
А, не, скъпичко ще ни излезе!
Човекът беше началник–гара, строши на жена си три ребра, направиха го контрольор по движението! Той взе тогава, че я уби. Да, ама всички по–високи длъжности бяха заети. Пита се сега — как да го наградим? Ще се наложи с парична сума да стане!
Не, семейни човече! Проектът ви не струва. Бият си жените не защото не им стигат парите. Бият ги, защото са невежи, защото са диви, а също и алкохолици, и тук никакви разряди няма да помогнат. Побойника и началник на подвижния състав да го направиш, той пак ще продължи да си използва юмруците.
Други средства са необходими за лекуване на семейните недоразумения.
Негърско произшествие
Писмо на рабкора Лаг
Когато четеш в разни вестници как бият негрите в Америка, не си много изненадан, защото в цивилизованите страни това си е явление житейско.
Но ако в нашата страна се случи произшествие, поразен си до мозъка на костите! В социалистическата държава нямаш право да биеш никого по муцуната, та ако ще да е муцуната на Кирилич.
И тъй, 19 юни т.г.
Беше ден на безкрайно тържество, но и на огромна мъка за всички жени и деца. Понеже стана получаването на заплатите и бюфетът на гара Ряжск–I се препълни с наши отговорни труженици. Сред тях беше удостоил бюфета с присъствието си и нашият отговорен кооперативен деец, някой си В. Той, значи — един.
Освен него и член на местния комитет, той същият член и на бюрото на учрежденския профсъюз, той същият известен скандалджия и алкохолик, извънредно знаменита личност, чието презиме започва с буквата Х. С него станаха двама.
Трети — бившият член на профсъюза Корелин. Нищо особено, доста симпатична личност, която не се беше прославила с големи подвизи в републиката, предимно монтьор.