И четвърто, разни други личности.
С една дума, насядаха те край масите и се нарязаха до пределно натоварване, по четиристотин и двайсет пуда на ос, че после и отгоре, от което почнаха да им загряват шийките и буксите.
Пръв дерайлира именно нашият кооперативен деец и заяви гръмогласно:
— Братлета! Почва да ми се струва, че не сме на гара Ряжск, а в Америка, в град Чикаго!
Защо му се беше привидял Чикаго, един дявол знае.
Останалите ревнаха като деца, изоставени от майките си:
— Загинахме си! Значи няма да видим вече силна руска водка!
— Грешите като риба в лед! — заяви им нашият кооператор, че като ревна:
— Псст!… Ей ти, негъра!
И се появи келнерът Кирилич. Той не е никакъв негър, а обикновен бял човек.
— Какво ще обичате?
— Донес ни бутилка от яката руска.
— Веднага!
Донася той след известно време бутилка силна руска водка и заявява:
— Парите, ако обичате…
Сега цялата компания се възмути до самото си дъно:
— Какво, нямаш ни доверие?! Бе ти знаеш ли ние кои сме?
А Кирилич да вземе да им отговори:
— Много добре зная! — (Как да не знае! Той нали тъкмо затова им иска парите.)
Надигна се нашият разярен кооператор В. И като ревна:
— А, така ли?
И така фрасна с кооперативно–отговорния си юмрук Кирилич по ухото, че на всички присъстващи от първа класа свитки им излязоха от очите.
След което стана скандал.
Как гледате на такива произшествия, другари?
Рабкор Лаг
Ние гледаме на такива произшествия крайно отрицателно и тъкмо затова публикуваме вашето писмо.
Сбърканият панталон
Бързина е необходима само при ловенето на бълхи.
Председателят на местния комитет на локомотивното депо обяви заседанието за открито в 6 часа и 3 минути.
След това оповести дневния или по–точно вечерния ред.
Менюто се оказа от едно блюдо: „Разглеждане на съществуващия колективен договор и сключване на нов“.
— По американски, другари, без да губим излишни думи — заяви председателят. — Началото няма да го четем, там няма нищо важно. От първа страница всичко отпада, следователно пристъпваме направо към параграфите. И тъй, глава първа, параграф първи, точка „л“, забележка „б“: „Необходимо е усилено въвличане на отделни активни трудещи се в производството, като им се дават конкретни поръчения…“ Такъв е параграфът, значи. Кой е за въвличането?
— Аз съм за!
— Моля, вдигнете ръце.
— И аз съм за!
— Мнозинство!
Заседателната машина се завъртя. След параграф „л“, разгледаха и параграф „п“. След „п“ — „ф“, след „ф“ — „х“ и временцето мина незабелязано.
Течеше четвъртият час на заседанието, когато стана оратор и говори час и петнайсет минути за преминаването от заплащане на акорд към заплащане в рубли, докато всички не взеха да вият и не го помолиха да млъкне!
След това разгледаха още двеста и девет параграфа и внесоха двеста и девет поправки.
Течеше шестият час на заседанието. На последната пейка двама разстлаха одеяло и заръчаха да ги събудят в осем и половина, направо за закуска.
След половин час един от тях се събуди и дрезгаво ревна:
— Аксиния, квас! Пребих те!
Обясниха му, че е на заседание, а не у дома си, след което той отново заспа.
По време на седмия час от заседанието един от ораторите се сапикаса и каза с прозявка:
— Бе нещо не разбирам. В точка хиляда и пета пише, че получават до петдесет процента, но не повече от четирийсет милиона. Как тъй — милиони?
— Печатна грешка — каза, посинял от умора, американският председател и се взря мътно в точка хиляда и пета. — Чети: рубли.
Разсъмваше се. На разсъмване изведнъж нечий бас поиска от председателя:
— Я ми дай, миличък, за малко колективния договор, че май нищичко не разбирам.
Повъртя го в ръце, отнесе се на страница първа и възкликна:
— Брей, дявол да те вземе — а после добави, като се обръщаше към председателя, — ти си глава с ухо!
— Това на мен ли го казвате? — учуди се председателят.
— На теб — отговори басът. — Ти к’во четеш?
— Колективния договор.
— От коя година?
Председателят стана червен като рак, прочете първата страница и каза: